Йозеф Бойс Joseph Beuys 1921-1986

Йозеф Бойс е най-влиятелният художник от 60-те до ден днешен!
Голям идеолог и мистик.
Роден е през 1921 г. в малкото немско градче Крефелд .Баща му Йозеф Якоб Бойс е търговец , майка му се казва Йоханна Мария Маргарете Бойс .
Скоро след раждането му семейството му се мести в Клеве , индустриално градче в долно рейнския регион , близо да холандската граница.Там Йозеф Бойс прекарва детството си .
От ранна възраст Бойс се интерисува от естествени науки и решава да учи медицина .Той учи до момента на постъпването му като доброволец в Луфтвафе през 1940г.
Той започва своето военно обучение като радио оператор в военновъздушните сили ,под комадването на Хайнц Зиелман в Посен .По време на отпуската си той посещава лекции по биология , ботаника, география и философия .По същото време ,Бойс сериозно се замисля за кариера като художник .
На 16 март 1944година при изпълнение на мисия на самолет UB87, е свален в района на Крим .Това се случва през зимата.
Той е в много тежко състояние. Намират го татари ( местни ) и го лекуват чрез намазване с мазнина и повиване в кожи.Бойс оцелява. Тази случка преобръща изцяло живота на Йозеф Бойс и странното му лечение присъства по коствен начин в почти всичките му творби(мазнините и изолационните материали са двата основни материала в неговото творчество .Той става художник ,който "чува" материалите.)

"Ако не бяха татарите , аз днес нямаше да съм жив."
Йозеф Бойс 1979 г.

След войната , Бойс се връща при родителите си в Ридерн.
През 1946г. той среща скулптора Валтер Брюкс и художника Ханс Ламерс , които го насърчават в неговите опити в областа на изкуството.Младия Йозеф се записва в Градската Академия по Изкуство в Дюселдорф през 1947 г. (Staatliche Kunstakademie Düsseldorf) и след няколко смяни на класа се присъединява към класа на Едвалд Матаре .Бойс започва да чете много , развива идеи за науката , изкуството ,философията , спиритуализма. Ключови фигури в неговото интектуално развитие са Рудолф Щайнер ,Карл Юнг,Новалис , Шилер,Леонардо да Винчи ,Джеймс Джойс и швейцарският алхимик от XVI век
Paracelsus. Йозеф Бойс завършва своето образувание през 1951 , в магистърския курс на Едвард Матаре.
През 50-те Бойс се бори с тежкото си финансово състояние и с травмата получена от войната.Неговите произведения , през този период, се състоят главно от хиляди рисунки и няколко скулптори .Бойс използва необичаен диапазон от материали и развива своя артистичен светоглед ,като изследва метафоричните и символичните връзки между естествените феномени и философските системи .Често трудни за интерпретиране, тези картини ни карат да размишляваме и извършваме доста херметично изследна на материалния свят и това как той може да бъде свързан с царството на мита и философията. През 1974, 327 картини по голяма част от които са били направери в края на 40те и 50те години, биват събрани в група наречена Тайният Блок за Тайна личност в Ирландия (познат на Джойс) и биват изложени в Оксфорд, Единбург, Дъблин и Белфаст.
През 1956, артистичната несигурност и материалното обедняване води до физичиска и психическа криза и Бoйс навлиза в период на сериозна депресия. Той се възстановява в къщата на своите най-важни, ранни попечители братята Ван Дерн Гринтен, в Кренебруг. През 1958, Бойс участвува в международно състезание за мемориала Auschwitz-Birkenau, но неговото предложение не печели и неговия дизайн никога не вижда бял свят. Също през 1958, започва цикъл от картини, които са насочени към Joyce’s Ulysses. Завършени в 1961 шестте книги с упражнения са били създадени, Бойс ги прилага като продължение на семейния роман на Джойс. През 1959 Бойс се жени за Ева Вурмбах. Имат две деца, Бойен Венцел (роден 1961) и Джесика (родена 1964). През 1961 той бива провъзгласен за професор по Монументална Склуптура в Кунсщакакадеми Дюселдорф.

През 1962 г. Йозеф Бойс кани в дюселфдорфската академия Нам Джун Пайк ,който е член на движението Флъксъс (или Флуксус зависи от транскрипцията)(по- нататък ще пиша и за това движение ,което е много интересно -бел. на Г.Я. ). Това е било началото на краткото забъркване с Флъксъс, международна група от артисти, занимаващи се с радикалната ерозия на границите на изкуството, носещи аспекти на творчески практики извън институцията и в ежедневието. Независимо от това че Бойс взема учасатие в редица изяви на Флъксъс, скоро става ясно, че неговите виждания върху икономиката на изкуството и индустриалата рамка са различни. Членовете на Флъксъс са били пряко вдъхновени от радикалните Дада дейности, по време на Първата Световна Война, Бойс през 1964 излъчна (от Второ Студио на Немската Телевизи) доста различно съобщение :"Das Schweigen von Marcel Duchamp wird überbewertet" (Тишината от Марсел Дюшам е надхитрена).Отношението на Бойс със завета на Дюшам и редимейда е централен ( често непризнат) аспект на дискусия обсъждаща неговото творчество .
През 1964 година Бойс прави перформанс като част от "Фестивала на новото изкуство " съвпадащ с двадесетата годишнина от политическото покушение върху Адолф Хитлер .
Перформанса бил прекъснат от група студенти , един от които атакува Бойс , удряйки в лицето.Снимка на художника , с кървав нос и повдигната ръка , е разпространена в медиите.За този фестивал Бойс продуцира и разпространява C.V. , чието заглавие е "Курс на живо/Работен курс" Lebenslauf/Werklauf (Life Course/Work Course).Документа
съдържа самообмислена "сметка" на живота на артиста, в неговите исторически аспекти смесени с метафорично и митично слово( той обяснява собсвеното си раждане като "Изложба на рани" , той твърди, че неговото Одисеево (Ulysses) продължение е било изпълнено "по молба на Джеймс Джойс" - невъзможно, поради факта, че писателя е бил отдавна мъртъв през 1961).Този документ маркира , размиването от факти и измислици които са били характерни за бойсовата самосъздадена персона , както и се явява като източник на много дискусии .

Първата самостоятелна изложба на Бойс е в частна галерия и е открита на 26 ноември 1965 година с един от най-известния завладяващ перформанс на Йосеф Бойс : "Как да обясним картини на мъртъв заек".Художникът е наблюдаван от публиката през стъклото на прозореца на галерията .Лицето на Боис е покрито с мед и златни листчета , желязна плоча е закрепена на неговия ботуш. Държейки в ръцете си (като дете) мъртъв заек , той се разхожда из галерията като спира пред картините и мънка някакви звуци в ухото на заека ,като тези мънкания са своеобразно обяснение на дадената картина пред която Бойс и заека са се спрели.






Такива материали и действия имат специфична символична стойност за Бойс.
Пример : Медът е продукт на пчелите ,които Бойс (следвайки Рудолф Стайнер), представя като идеалното общество на топлината и братството.Значението на златото - вътрешно алхимично запитване ; и желязото - металът на Марс , основано на мъжествените принципи на силата и връзката със земята. Бойс прави много толкова импозантни ,ритуални перформанси , като развива завладяваща персона чрез която той достига духовни граници, шаманската роля ,позволява преминаване между различни психически и спиритуални състояния . По-нататъшни примери за такива перформанси са :
"Евразия" - EURASIA (1965),
"Келтски" - Celtic (Kinloch Rannoch)Scottish Symphony (1970),
"Аз обичам Америла и Америка обича мен" - "I Like America and America Likes Me "(1974).

"Аз обичам Америла и Америка обича мен" е една сарказтична реплика на Бойс.
Чрез метафорични действия Йозеф Бойс обяснява своето отношение към Америка (Автора всъщност не харесва Америка).
Перформанса се развива по следния начин :
Йозеф Бойс тръгва от Германия със самолет .Като пристига в САЩ , на летището го чака кола и той без да докосва земята се прехвърля в нея .Колата го транспортира до галерията.Там той отново без да докосва земята се прехвърля в галерията.там го чака един прериен койот , с който той прекарва 24 часа .По време на престоя си в галерията той се опитва да общува с койота , като през цялото време е загърнат с филцов плат и държи бастун.Койотът разбира се не обръща много голямо влияние на художника.
Перформансът завършва в завръщането за Бойс в Германия , по обратен ред : -колата,самолета и летището в Германия ,разбира се без да стъпва на американска земя.



























Тази работа се счита за автобиографична.Шейни , които излизат от микробус Фолксваген , съоръжени с фенерчета ,филц , мас и батерия .


"Обет" "Plight" 1985

http://www.ubu.com/film/beuys.html
това е линк към няколко филмчета на Йозеф Бойс ( "Филцовият телевизор" 1970 г.)

Йозеф Бойс има определен дрескод .Винаги ходи с : Шапка - (атрибут на учител , пази мислите да не се разхвърлат); Бяла риза - (чиста душа); Рибарски елек -("ловец на хора");Джинси -(Носят духът на 60-те години) ; Кубинки -(Обувките ,които го карат да се чуства вкоренен в земята)





СЛЕДВАЩИТЕ СНИМКИ СА НАПРАВЕНИ ОТ МЕН В МУЗЕЯ "ХАМБУРГЕР БАНХОФ"(HAMBURGER BAHNHOF) БЕРЛИН ( 29.08.2007)













"Трамвайна спирка" 1976

Творбата е създадена за германския павилион на венацианското бианале.







"Без заглавие"
1985









"Pt Co Fe " 1948-1972





"Озирис" 1970-79





"Без заглавие " 1977

МАЛКО ЛИНКОВЕ :



http://www.beuys.org/


http://athena.formstreng.net/3-3.html


http://www.walkerart.org/archive/0/9E43A9C48839AFC46164.htm


http://www.telegraph.co.uk/core/Slideshow/slideshowContentFrameFrag.jhtml?xml=/arts/2005/01/31/beuys/beuys.xml


http://www.social-sculpture.org/



Автор : Яке - Г.Я.


Следва продължение...