сряда, 2 юли 2008 г.

Питър Филипс Peter Phillips -1939 г.





ЛИНК КЪМ ОФИЦИАЛНИЯ САЙТ НА ПИТЪР ФИЛИПС >>>
http://www.peterphillips.com/index.htm

Роден през 1939 година в Бирмингам ,Англия .
Той е един от пионерите на попарта .П.Филипс работи в разнородни области на изобразителното изкуство - маслена живопис , скулптура,мулти медийни композиции , колажи ,архитектура.
От 1953 година до 1955 година учи в Moseley Road Secondary School of Art -Бирмингам.
От 1955 година до 1959 учи в Birmingham School of Art.
Между 1959 и 1962 година е судент в Royal College of Art.ТАм той се запознава с творчеството на Джаспер Джонс и Робърт Раушенбърг.Питър Филипс е привлечен от американската култура ,което рефлектира силно върху агресивния "рекламен" стил на неговите динамични "монтажни" картини.


Въпреки че е смятан за най-американския от английските попхудожници , Питър Филипс създава живописните си творби в духа на европейската традиция ,връщайки се доста назад в историята , към периода преди обновяването на изкуството през ренесанса.Това определение на самият художник изглежда изненадващо ,имайки предвид формалния характер на предпочитаната от него иконография - като например съчетанието на лъв и орел -две митологични същества,събрани в един визуален контекст.Очевидно художественият език на твореца води началото си от масовата култура .Стереротипния характер на изображенията ,рисунъкът и палитрата са ярко свидетелство за това.От друга страна , той подрежда елементите на тази ранна композиция по начина ,по който средновековните художници разказват библейски истории - в отделни изчистени полета,които понякога се застъпват.Питър Филипс определя картините си като съчетания от пространствени ,иконографски и технически елементи ,изграждащи един мотив .В доренесансовата живопис ,добавя той ,има сложна визуална конструкция , в която съществува централен образ и други съпровождащи сцени ,разказващи някава история или явление.В центъра на композицията на "Лъв срещу орли" са изобразени две лъвски глави в кръг .Към тях се приближава орел с могъщи разперени криле ,нарисувани на тъмнозелен фон.Това вероятно са познати търговски знаци ,чрез които Филипс загатва за митологичното значение на животните , и за смелостта и силата ,които те символизират.Днес митологията вече не се използва за обясняването на света ,а за създаването на ефективен облик на търговските продукти.
В горнат част на композицията са изобразени стилизирани лъчи в редуващо се червено и жълто и два диска, вписани в триъгълници ,а в долната и част са нарисувани две звезди -жълта и черна-на бял фон, в средат на които има надпис "Звезда".Въпреки фигуративните елементи ,творбата има съвсем абстрактен характер .Направена е като шаблон ,но отделните изображения не са свързани помежду си .Единствено композицията ,повторенията на мотиви и тяхното съотношение им придават естетическа правдоподобност.
Творбата "Лъв срещу орли" , чието заглавие е напълно противоположно на самото изображение,Питър Филипс използва особен ,обединяващ визуален начин на "повествование",доста по-различен от този в ренесансовото изкуство .Начин ,който се свежда по-скоро до сливане и взаимно преплитане на разнородни визуални елементи ,отколкото до последователно редуване на образите.









"Лъв срещу орли" 1962 година
Маслени бои върху платно
213 Х 153 см
(Може да се види в оригинал в "Музей за съвременно изкуство" Гент- Белгия)





"Само за мъже" 1961 година
маслени бои върху платно







"Поръчка номер 5"
1965 година
Маслени бои върху платно
172 Х 300 см

Самият формат на тази картина ,който е доста необичаен ,подсказва , че при създаването и художникът си е поставил задачата да постигне ефекти ,присъщи на масмедиите.Подобни огромни изображения се използват по това време в киносалоните с цел да се задържи публиката поради нарастващата конкуренция на телевизията ,която става все по-популярна .
Изобилие от всевъзможни визуални ефекти в творбата атакуват зрителя като от киноекран ,едно кълбо от въртящи се форми ,които същевременно създават усещане за силен звук ,така характерен за киното.И все пак визуалният контекст не се определя от протичащото време , както е присъщо за филмите .Английският художник противопоставя и поставя един върху друг елементите на композицията върху плоскостта на картината ,чиито закони определят правдоподобността на изображението .Върхът на обувката с висок ток ,която носи плакатната хубавица ,чиято фигура по диагонал от ляво на дясно , стърчи извън изобразителната повърхност и то по този начин нарушава цялостта на правоъгълната композиция ,като същевременно подчертава предметния характер на творбата.Момичето ни гледа с крайчеца на на окото си, някак мимоходом .Останалата част от платното е покрита с какво ли не - турбина ,представена в разрез ,решетка на американска кола ,техническа рисунка на автомобилна свещ ,портокалов осмоъгълник ,вълнообразна лента в контрастни цветове - червено и зелено ,пурпурен зигзаг и квадрат с вибрираща шахматна шарка ,опрян на единия си връх .Всички тези мотиви са изобразени върху фон в различни нюанси на жълтото .Плоскосност и пластичност се преплитат - с изключение на красавицата ,чиито пищни форми са изобразени с натурализъм ,присъщ за стила на прецизен илюстратор ; главата и торсът и ,предадени в черно и бяло въздействат фотографски ,краката са решени в бяло и червено .Ребусът от мотиви ,сглобени като в колаж ,както и контрастът между червено и зелено ,виолетово и оранжево ,синьо и жълто ,пресъздаващи премигващите светлини отзад, напомнят екрана на флипер.Забавление ,секс,технология- това са отличителните знаци на консуматорското общество и всички те са обединени по великолепен начин в тази шеметна картина.По време на второто си обучение в Кралския колеж по изкуствата в Лондон на Питър Филипс среща Алън Джоунс , с когото по-късно заминава за Съединените щати , а също Бошиър ,Колфийлд и Хокни - третата и най-известна плеада английски художници.

петък, 7 март 2008 г.

ПОПАРТ продължение

Продължавам първата тема в блога ми ,защото не беше довършена!Ще се опитам да ви предам информация за основните представители на течението!

Ще започна с Ричард Хамилтън.

РИЧАРД ХАМИЛТЪН (1922 г.-2011г.)



Ричард Хамилтън е необикновен художник .Преди обучението си по живопис в различни художествени училища той започва кариера в областа на дизайна и рекламата .Като преподавател и съорганизатор на основополагащи изложби Хамилтън , както и Едуардо Паолоци, е ключова фигура в английският попарт и става член на творческата "Независима група" към Института за съвременни искуства (ICA).Творецът става довереник и приятел на Марсел Дюшам ,който наред с Джеймс Джойс ,оказва голямо влияние върху него ,когато започва усилено да се занимава с произведенията на Дюшам ,включително и с реконструиране на неговия голям шедьовър "Голямата чаша",1915-1923 година.Хамилтън принадлежи към тази изключителна група художници ,които имат много по-голямо влияние върху изкуството на модернизма , отколкото маже да се предположи от оскъдното присъствие на творбите им в световните музеи.Въпреки това Хамилтън смята себе си за "художник от старта стил".



Две години след смъртта на Мерилин Монро Ричард ХАмилтън създава собствена интерпретация на образа на холивудската звезда в своя "монтаж" - термин използван от художниците оформители на материал , готов за репродуциране и печат .Творбата не е израз на почит към актрисата , която е голяма звезда на филмовия небосклон , но все още не се е превърнала в мита ,за който допринася и Уорхол.
Образът, създаден от Хамилтън , прилича по-скоро на лаконичен живописен анализ на механизмите ,на които тя дължи своята слава.



"Моята Мерилин" (монтаж) 1965 г.
Цнимки и маслени бои върху платно 50 х 61 см
Кьолн,Музей "Лудвиг"


Хамилтъм прави колаж от дванадесет снимки на Монро ,които са подредени върху платното.
Техният формат подсказва , че всъщност са контактни копия от фотосесия на плажа .Повечето от тях художникът е обработил допълнително ,като ги е оцветил или тонирал .Копията са различни по формат , но най-отличаващото се от всички , и то не по големината си , е поставеното в долния десен край на творбата .На фона на небе , набраздено от пурпурни и оранжеви полета,се откроява се откроява бял силует на жена , но вместо образа и са останали само очертанията на нейната фигура , представена като празен шаблон .В поредицата от кадри ,подредени в два блока по четири ,художникът постепенно заличава човешката личност ,превръщайки индивида в обект на консумация .Явно Мерилин Монро е позирала по бикини на неназован фотограф , правейки типичните за нея жестове.Най-добрите снимки от фотосесията очевидно не са за лично ползване , а са предназначени за публикуване.Много от тях са задраскани ,което подсказва , че не са подходящи .Върху една от снимките е написано "добра".На нея звездата Мерилин е в най-популярната си и търсена поза : щастливо засмяна , заснета от по-високата гледна точка , характерна за така нареченият "американски поглед",който дава възможност да се надникне в деколтето на банският и костюм ."Моята Мерилин" , която има по-ранна и не толкова радикална версия ,показва безмилостно и по най-простия начин цената , която едно момиче от училище за модели трябва да плати , за да стане холивудска звезда .В последното си интервю , публикувано от Енно Паталас , Мерилин признава ,че най-лошото в това да си секс символ е, че се превръщаш във вещ.А тя просто мрази да бъде вещ.
Ричард Хамилтън е необикновен художник .Преди обучението си по живопис в различни художествени училища той започва кариера в областта на дизайна и рекламата .Като преподавател и съорганизатор на основополагащи изложби Хамилтън , както и Едуардо Паолоци , е ключова фигура в английския попарт и става член на творческата "Независима група" към Института за съвременни изкуства (ICA).Творецът става довереник и приятел на Марсел Дюшам , който наред с Джеймс Джойс ,оказва голяма влияние върху него, когато започва усилено да се занимава с произведенията на Дюшам ,включително и с реконструиране на неговия шедьовър "Голямата чаша" 1915-1923 година .Хамилтън принадлежи към тази изключителна група художници,които имат много по-голямо влияние върху изкуството на модернизма , отколкото може да се предположи от оскъдното присъствие на творбите им в световните музеи .Въпреки това Хамилтън смята себе си за "художник от стария стил".



"Какво прави днешните домове толкова различни , толкова привлекателни?"
1965 година
Колаж 26 х 26 см
Намира се в Тюбинген "Център за искуства"



Открих случайно една по-детайлна снимка на афиша на филма


Когато в критическата литература се цитира картината ,възвестила началото на попарта , става дума за колажа на Ричард Хамилтън с интригуващото заглавие "Какво прави днешните домове толкова различни, толкова привлекателни?"Върху червения калъф на ракетата за тенис ,която по неясна причина държи културистът вляво ,стои думата "ПОП",изписана в жълто.За много хора този колаж ,направен от изрязани списание илястрации , представлява главният източник на понятието "поп" ( А за някои хора нищо не означава .Някои от тях дори не са виждали този колаж - бел. на Г.Я.)
Други критици стигат дори до там да твърдят ,че всяка връзка между попарта и масовата култура е несъществена и че това е просто въпрос на случайност.Попартът,както и дадаизмът,е спонтанно създадено понятие ,казват те,и цитират творбата на английския художник като доказателсво .Това ,което опровергава този аргумент ,е фактът ,че пъвоначално колажът не се възприема като самостоятено произведение на изкуството ,а по-скоро като илюстрация за каталога за изложбата с забележителното заглавие "Това е утрешният ден",състояла се през 1965 година в галерията "Уайтчапъл".Въпреки че в изложбата са предствени проблеми на културата на всекидневието предимно от гледната точна на архитекти и градостроители ,тя оказва известно влияние върху развитието на попарта във Великобритания,като насочва погледа отвъд границите на изящното изкуство към модерната градска цивилизация и визуалните форми , в които намира израз.Рачард Хамилтън е един от дизайнерите ,участващи в изложбата ,която предизвиква истински фурор главно заради показаната "архитектура за увеселителни паркове".По-важното обаче е, че знаците на масовата култура се появяват внезапно в една истинска художествена галерия ,която като всички художествени галерии до този момент се е смятала за крепост срещу "визуалния боклук",който бълват рекламите в медиите.Изпълненият с нападки колаж на Хамилтън предства някои от основните елементи на серийно създадената масова култура :сексапилни,изкуствено модифицирани човешки тела - мъжки и женски,съвременни видео- и аудиотехнологии и стерилната атмосфера на съвременното домакинство с типичното си безлично обзавеждане .Композицията съдържа и почти всички продукти на модерните визуални медии: плакат,фирмено лого ,кино-зад културиста се вижда киносалон, в който се прожектира "Певецът от джаза" - смятан за първият звуков филм - и телевизия .Нека да не забравяме изкуството на колажа - съчетание на различни изрески от илюстровани вестници - техника и художествена форма,която художника използва като средство,за да интерпретира качествата на самата техника.Тук присъсътва всеки елемент ,от които по-късно ще се развие попартът,включително и критичният тон.Несъмнено колажът поставя началото на една художествена революция ,но той не я осъществява ,а представлява само източник на използваните от нея мотиви.Все пак това се отнася ,при това с уговорки ,по-скоро за английския,отколкото за американския попарт.




"Зашеметяващият Лондон III"
1972 година











"Парче от цвете Б"
1975 година
65 х 50,2 см
Серия от 11 цветни литографии отпечатъци от многокомпунентни камъни и алуминиеви плочи


"Тя" -1958-1961


"Интериор II" 1964


Линк към работи на Ричард Хамилтън http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://gallery.simsreed.com/stockimages/sized/1410.jpg&imgrefurl=http://gallery.simsreed.com/index.php%3FartID%3D12&h=550&w=529&sz=44&hl=bg&start=87&um=1&tbnid=ORvXVqlDvSv7JM:&tbnh=133&tbnw=128&prev=/images%3Fq%3DRichard%2BHamilton%26start%3D72%26ndsp%3D18%26um%3D1%26hl%3Dbg%26sa%3DN




Текст : "ПОПАРТ" ;
Издателство "Ташен";
автор : Клаус Хонеф ;ред.Ута Грьозеник ;
превод на български :Кристин Разсолкова ;ред. :Петя Дочева

петък, 4 януари 2008 г.

Из улиците на Берлин

Това снимах докато се разхордахме!Всички тези скултури си стоят апсолютно естествено в средата и човек е просто изненадан като например разбере че минава покрай работа на Робърт Раушенбърг или Джеф Куунс!








Кейт Харинг
"Без име(Боксьори)" 1987 година




Тези работи са пред Новата берлинска галерия




Александър Калдер
"Глава и опашка" 1965 година
стомана





Хенри Мур
"Стрелецът" 1964-65 година
бронз






Ричард Сера "Берлински блок за Чарли Чаплин" 1978 година



Джеф Куунс



Робърт Раушенбърг