неделя, 26 август 2007 г.

КАРЛ АНДРЕ - CARL ANDRE (1935)



Роден 1935 година , Куинси , Масачузетс, САЩ

Вярно е че Карл Андре винаги е подчертавал значението на черната живопис на Франк Стела за собсвеното си творчество , но за разлика от представите на повечето художници минималисти
за истинска минималистична творба ранните му творби не са насочени главно към критическо противопоставяне на живописта.Той се интерисува от скулптурната традиция
и преди всичко от работите на румънския скулптор Константин Бранкузи (1876-1957),а по-късно и от новаторските търсения на руските конструктивисти.Поради тази причина
единствено той сред минималистите запазва без никакви колебания определението "скулптора" за творбите си .
След като през 1965 година се премества в Ню Йорк , в следващите четири години той се занимава с най- различни неща -поет,автор на драматични къси разкази,чертожник и дизайнер на загадъчни малки скулптори от плексиглас и други случайно намерени материали..През 1958 година той среща Франк Стела и от този момент се отдава изцяло
на скулптората.Двамата художници бързо се сприятеляват и скоро Андре започва да работи в ателието на Стела в Западен Бродуей.Това е мястото , където се раждат първите две големи скулптори на Андре -"Последната стълба" (1959) и "Пирамида"(1959).





"Пирамида" 1959 г. дървени греди


Докато "Последната стълба", направена от дървена греда ,недвусмислено показва с повтарящата се конструкция и форма силен интерес към Бранкузи и по-конкретно към неговата "Безкрайна колона" от 1937-1938 година ,то в "Пирамида" вече проличава трайното влияние на картините на Франк Стела. Двете пирамиди ,разположени с върховете една върху друга , са изработени от еднакви дървени греди чрез модулната техника на Стела в скулптурата.Отделните компоненти на "Пирамида" не са оформени от художника ,а за разлика от всички негови творби са сглобени една с друга и по този начин свързани в едно цяло.
През 1960 година със серията "Елементи" Андре слага началото на група произведения , в които проличават важни характеристики на зрялото му творчество.В началото на шестдесетте години Карл Андре няма средства ,за да осъществи идеята си ; в продължение на повече от десет години "Елементи" остават само рисунки с молив върху карирана хартия :различни конфигурации на еднакви правоъгълници.Едва в началото на седемдесетте години художникът успява да изпълни осем проекта .Еднакви ,индустриално произведени дървени блокове са съчетани в прости конструкции , а отделните елементи са свързани единствено чрез силата на земното привличане.
Разнообразието от скулптори от тази серия се простира от "Херма" - една вертикално изправена греда , до "Преобърната буква may"- обърната наопаки буква "Т" ,оформена от две греди , и "Погребална клада" -кубична форма,състояща се от осем блока,поставени един върху друг.
Използването на готови материали,насвързаната (Андре я нарича "конгломератна") подредба на отделни еднакви елементи във всяка работа и използването на относително прости основни форми в серията "Елементи" ,започната през 1960 година ,показва три важни характерни черти на творчеството на Андре.Други два характерни белега се появяват в средата на шестдесетте.През 1966 година Карл Андре излага творбата си "Рамо" в изложбата "Основни структури".Скулптората е изработена от сто тридесет и седем светлокафяви тухли,долепени с дългите си си страни в редица ,дълга почти девет метра, която в единия край опира в стената.Произведението е създадено специално за пространството, в което е изложено.Всъщност това е първата скулптура на Карл Андре ,недвусмислено свързана с пода и въздействаща върху заобикалящото я пространство.
През същата година Андре създава серията "Еквиваленти", за която използва целия под на галерия "Тибор де Наги" в Ню Йорк .Осем различни конфигурации от сто и двадесет тухли,поставени една върху друга в два реда ,покриват пода на галерията ;оставеното пространство между отделните структури се възприема като нещо неразделно свързано с произведението на художника.
От 1967 година Карл Андре започва да използва готови тънки метални плочи,повечето от които квадратни,които подрежда във формата на квадрат или в различни линейни модели,като следва прости математически принципи.
Когато през 1967 година по повод първатаевропейска изложба "Онтологическа пластика" Карл Андре покрива целия под на галерия "Конрад Фишер" в Дюселдорф със стоманени плочи,много от зрителите обезпокоени питат къде всъщност е произведението на изкуството .Развеселен , собственика на галерията ,посочва към пода.Изкуството е под краката им, оставайки незабелязано.Разположени направо на върху пода и без табелка с надпис: "Моля не пипайте",тези творби заемат мястото,в което са изложени и поради това "изместват" цялото вътрешно пространство.Поради това и самата изложбена зала изглежда различна.В работите на Карл Андре за първи път липсва характерният белег на модерната скулптора,смятан до тогава за съществен:техния обем.Вместо това обаче тяхното съществуване се определя от масата им и от качествата на материалите , от които са направени.Те са предствени по начини,които са несвойствени на обичайното им предназначение и това прави възприемането им още по-ясно.Карл Андрене не "насилва" допълнително материалите,които използва ,чрез традиционни техники на металообработване като заваряване,изливане в калъп ,или изрязване.По този начин той отхвърля концепцията за скулптурата ,според която материалите се облагородяват в процеса на работа.В творбите на Карл Андре материалът остава такъв, какъвто е и не носи никакви скрити значения.
Използвайки еднакви елементи в работите си Андре успява да избегне проблема за йерархичните съотношения между частите в традиционната скулптура.Ако всички елементи в едно произведение са идентични и имат еднакво значение за изграждане на цялата форма,вече не може да съществува център или периферия в творбата,както и идеална гледна точка,откъдето тези скулптори се виждат най-добре
Създадени почти винаги за конкретна изложба и в повечето случаи инсталирани от самия художник,творбите на Карл Андре от метал ,създадени през периода 1967-1968 година ,дават изцяло нова интерпретация на скулптурата,която се оформя постепенно на основата на самата творба.Творецът я описва по следния начин:"Процесът на развитие е :/скулптурата като форма/скулптурата като структура/скулптурата като място/".




"Еквивалент VIII" огнеопорни тухли (127 x 686 x 2292 мм) "Equivalent VIII"
1966 година




"Десетият меден кардинал" - мед десет части , всяка по 50 х 50 х 0,5 см ,размери на цялата творба 250 х 100 см
1973 година




Изложба на в Hamburger Bahnhof (на заден план се вижда творба на Сол Люит)
21.10. 2005







"Извор с верига"



"4 сегментов хексагон" - 4-Segment hexagon,
1974 година









"Ослепителен меден наклон" - 1("Glarus Copper Slant"),104 медни триъгълника 05, x 20 x 20 x 28,3 см всеки , размер на цялата творба 0,5 x 80 x 368 см








"Графитна тишина" - ("Graphite Silence"), графитни кубове, 10 x 10 x 10 cm всеки,размер на цялата творба 10 x 340 x 340 см
2005 година






"Бразда" - "Sulcus" (дърво-западен червен кедър)
150 x 90 x 90 см
1980 година







"Алуминиево-стоманена равнина"
1969 година




"Squantum"
12 гранитни блока (15.24 x 45.72 x 15.24 cм всеки)
размер на цялата творба (15.24 x 184.15 x 45.72 cм)
1992 година









"Дванадесетият меден ъгъл" - "12th Copper Corner" 78 части (.5 x 50 x 50 cм всяка)
размер на цялата творба(.5 x 600 x 600 cм)
1975 година








"Син еквивалиент 3 разтегнат" - ("Blue Equivalent 3 Stretcher")
размер на цялата творба h: 0.3 x w: 119.4 x d: 133.4 cм
30 топло валцовани стоманени плочи
1977 година






Текст: "Минималистично изкуство"
Автор: Даниел Марцона
Редактор: Ута Грьозеник
Издателство :Ташен
Превод на български : Кристин Разсолкова
Редактор: Петя Дочева

Снимков материал : ОТ МРЕЖАТА