Искам да споделя , че течението MINIMAL ART ми е мнооооого любимо!Имена като Дан Флавин ,Карл Андре, Доналд Джъд , Сол Люит ,Робърт Морис са сред моите любими художници !
Надявам се че с тази информация , която ще избълвам след малко ще съм полезен на някого!И някой ще се изкефи и вдъхнови като мен :) ! Обикновена флуоресцентна тръба , закрепена по диагонал към стената ; груби дървени греди или метални плочи , подредени в прости конструкции върху пода ; кутии от метал или плексиглас , сглобени в непретинциозни композиции ; кубове и други геометричниформи ,изработени от шперплат ,алуминии или стомана - така в общи линии могат да бъдат охарактеризирани творбите на значителен блой художници ,които работят в Ню Йорк и Лос Анджелис в началото на шестдесетте години на миналия век .
Когато през 1963 година тези "скулпторни" работи са изложени за пръв път в нюйоркските галерии , а малко по-късно и в музеите , повечето худовествени критици - без да споменаваме широката публика - отначало се оказват напълно неподготвени за онова , което виждат.Събитията на художествената сцена в американската столица по това време все още са много лесно проследими : попартът се радва на триумфално развитие - поне от търговска гледна точка - и най-накрая е "осветен" от първосвещениците на модерното изкуство в една голяма изложба в музея за модерно изкуство .От друга страна , все още доминира полуабстрактната , полуфигуративна живопис на абстрактните експресионисти ,както и изкуството на постживописния абстракционизъм .
Объркването ,което се получава в резултат на непретенциозните художествени обекти ,които навлизат в американския художествен живот ,проличава достатъчно ясно в многообразието от понятия , с които критиците се опитват да назоват "новите творби" на това трудно разбираемо явление : серийно изкуство (ABC Art), безстрастно изкуство (Cool Art),критично изкуство (Rejective art), основни структори (Primary Structures),буквално изкуство (Literalist Art) са някои от най-честито споменаваните .Накрая критиците се спират на минималистично изкуство - термин използван за пръв път през 1965 г . от английския философ на изкуството Ричард Уолхайн.Интересно е обаче , че когато в есето си " Минималистично изкуство" Уолхайн илюстрира тезата си за появата на минимализиране на художественото съдържание в редица произведения през последните петдесет години , той не привежда като доказателство творчеството на нито един от художниците , които скоро се оказват обединени тъкмо под това определение .В анализа си Уолхайн се занимава по-скоро с неодадаистите , с Ад Рейнхард и преди всичко с "готовите(редимейд)предмети" на Марсел Дюшам.
За разлика от понятието "минимализъм" , с което се обозначават съответните тенденции в танца , музиката , литературата, живописта и скулптурата от началото на педесетте години , терминът "минималистично изкуство"се използва само за визуалните изкуства .Живописта има единствено пионерска роля в минималистичното изкуство тъй като значението на това художествено движение се състои в дебатити за значението на абстрактното представяне на тримерни обекти (или "скулптура", както някои художници продължават да ги наричат ).Въпреки че има художници , които могат да се считат за много близки до минималистичното изкуство , като например Джоу Беър,Робърт Манголд ,Агнес Мартин , Робърт Рауман, от историческа гледна точка програмата на това движение обхваща области отвъд пределите на живописта.
Робърт Манголд "Четири цветна рамкова картина #9" -"Four Color Frame Painting #9", 1984
Робърт Манголд "Серия от три" -“Series of Three”, 1984
onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://www.anthonymeierfinearts.com/inventory/images/mangold.jpg">
Робърт Манголд "Четири триъгълника в квадрат"
Акрил и бял молив върху платно 1974 г
36х36 инча
"Four Triangles within a Square" (Blue-Grey-Green), 1974
Acrylic and white pencil on canvas
36 x 36 inches
91.4 x 91.4 cm
Робърт Манголд " Без име" 1995 г.
Агнес Мартин "Звезди"
onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://www.barbarakrakowgallery.com/stuff/contentmgr/files/03920a94be423902cad7fe12c2ac0ec7/img_two/martin_pace2.jpg">
Агнес Мартин "Без име #2" 1998 г.
Литография ;
12х12 инча
Агнес Мартин "Обичам целият свят"
- "I love the whole world"
Строго погледнато , обектите , скулпторите и инасталациите само на петима художници могат да бъдат отнесени към минималистичното изкуство : Карл Андре , Дан Флавин , Доналд Джъд , Сол Люит и Робърт Морис. От една страна, дебатите върху художественото движение,което по-късно става известно като "минималистично изкуство" , се осъществяват предимно като конфронтация с творбите на тези автори , а от друга страна , тъкмо тези художници и преди всичко Доналд Джъд и Робърт Морис , очертават и в значителна степен определят теорретичните основи на движението.
Има значение и факта , че нито един от тези художници не се съгласява да бъде определен като "минималист".Нищо чудно , че дори и днес не може да се каже какви са теоретичните или естетическите аспекти на това понятие .
Досега повечето опити за дефиниране на минималистичното изкуство се основават предимно върху анализа на повтарящи се формални белези като например редуцирани форми, творби , изградени в серии , композици , състоящи се от самостоятелни елементи ,употреба на нови ,масово произведени ,материали и техники , които намират приложение и в индустриалното производство .Въпреки тези опити не може да се достигне до цялостно разбиране на минималистичното изкуство без анализ на съществените промени , които настъпват между 1945 и 1968 година и които променят не само начина на възприемане на изкуството , но и неговото социално значение и достъпност , повлияна от медиите.
ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА МИНИМАЛИСТИЧНОТО ИЗКУСТВО В
ЖИВОПИСТА Един от най-станните процеси в историята на изкуството в последно време е свързан с факта , че съществените основи за появата на минималистичното изкуство се пораждат и развиват не в областта на скулптората , а на живописта.Всъщност минимализмът е движението , което след руския конструктивизъм и "Баухаус" през двадесетте години отново сериозно поставя под въпрос водещата роля на живописта в модерното изкуство.
Докато в скулптурата новите моменти бавно стават видими едва през 1960 година ( до тогава по-голяма част от тримерното визуално изкуство е повеч или по-малко свързано с кубистичната скулптура), то развитието на американската живопис прави смайващ обрат след края на Втората световна война .Наивно-идиличната възхвала на американския провинциален живот , представен в творбите на Гранд Уд или Томас Харт Бентън и високо ценен преди войната , постепенно губи въздействието си , докато авангардната живопис клони към все по-голямоформатни абстрактни творби.
През 1974 Джаксън Полък -Jackson Pollock (1912-1956) прави първите си картини , в които свободно нахвърля боя върху платното("Drip paintings").Година по-късно се появяват първите произведения с ивици , приличащи на ципове ("zip paintings")на Барнет Нюман -Barnett Newman(1905-1970), а през 1949 година Марк Ротко-Mark Rothko (1893-1970)създава първото си блуждаещо цветно поле.
Джаксън Полък в акция
Джаксън Полък -"Номер 1" 1948 68 х 104 инча
Джаксън Полък -"Сива дъга" 1953 масло на платно 182,9 х 244,2 см
Greyed Rainbow, 1953 Oil on canvas 182.9 x 244.2 cm
Барнет Нюман
Барнет Нюман -"Позиция на кръста 1" (1960) 197.8 x 153.7 cм
Барнет Нюман "Позиция на кръста 2" (1960) 198.4 x 153.2 cм
Барнет Нюман "Позиция на кръста 3" 198.4 x 153.2 cм "Stations of the Cross 3"(1960)
Марк Ротко - "Сиена , оранж и черно върху тъмно кафяво" Масло върху платно "Sienna, orang & black on dark brown" (1962) 193 x 175 cм
Марк Ротко - " Номер 2" (1954) 291.5 x 207 cм
От гледна точка на американците творчеството на тези художници , формално погледнато, е вече ясно определено от европейската традиция.Въпреки че тези платна все още могат да бъдат разглеждани като субективни цветни пространства , които показват експресивната сила на художника , в същото време те отхвърлят традиционните композиционни техники.
Когато споменатите произведения се появяват в края на четиридесетте години на миналото столетие , не съществува теоретична рамка,спрямо която да бъдат оценени качествата им , а същевременно става необходимо да се изработи и подходяща критическа терминология и език .Заслуга на Клемент Грийнбърг и на още няколко критици ,между които Харолд Розенбърг и Майер Шапиро , е разработката в множество есета на теоретичната основа на тези новаторски абстрасктни форми в изобразителното изкуство.Докато Харолд Розенбърг насочва вниманието си към творчески акт и въздействието му върху субективното състояние на художника , Клемент Грийнбърг води полемика на строго формалистична основа .Непосредствеността на новите картини възбужда ентусиазма му от самото им появяване и за няколко години той развива една от най -влиятелните теории на модерното изкуство , и по-точно на модерната живопис.През петдесетте години неговата теория , която бързо става определяща за начина , по който се възприема американското абстрактно изкуство , както и редовните му критически рецензии допринасят решително за успеха на определени живописни концепции.За много от художниците минималисти теорията на Грийбърг се превръща в отправна точка и модел за критически изследвания.
Следвайки явният си афинитет към епистемологичната теория на немския философ Имануел Кант (1724-1804),Клемент Грийнбърг смята , че всеки художествен жанр трябва да положи собствените си основи на критическо изследване , за да развие характерните си черти .Концепцията за равномерното и пълно покриване на повърхноста на картината с боя до самия край на платното ("all over"),подчертавайки по този начин плоското живописно пространство , без да изтъква някоя част от картината , според него разкрива най-добре "същността" на живописта.Илизионизмът трябва да се избягва на всяка цена , а фидуралната живопис да се смята а приори за сравнително неподходяща.
Чисто формалните аргументи ,използвани от Клемент Грийнбърг , по-късно стават главен обект на критиката срещу минимализма.Все пак разцеплението между минималистичното изкуство и модерното изкуство а ла Грийнбърг се получава по-скро в резултат на това , че художниците минималисти отхвърлят нормативния характер на естетиката на Грийнбърг и неговата отчасти недоразвита теория на възприятието , според която произведенията на изкуството излъчват по някакъв необясним начин значение , което може да бъде разбрано единствено интуативно само от няколко посветени и извън ограниченията на времето и пространството.
КАРТИНАТА КАТО ОБЕКТ Джаспър Джоунс (роден 1930 година) и Робърт Раушенбърг(роден 1925 година) са сре първите художници , които с творбите си през петдесетте години отправят предизвикателство към различните форми на абстрактен експресионизъм."Смесици" на Раушенбърг и "Мишени" и "Знамена" на Джоунс показват един нов начин на мислене за живописта .
Джаспър Джоунс "Мишена" 1958 масло и кожна техника върху платно 91.44 x 91.44 cм
Джаспър Джоунс "Мишена с четири лица" 1955
Джаспър Джоунс "Знамена" цветна литография "Flags", 1968 color lithograph 34”X 25”
Джаспър Джоунс "Знаме" 1955 енкаустика, масло и колаж върху платно залепено върху шперплат 42 x 61 инча
Джаспър Джоунс " Три флага" 1958
Робърт Раушенбърг
В тези символистични творби на картината е определена ролята на обект ,който споделя едно и също пространство със зрителя.Вместо да гледа творбата или да бъде обгърнат и завладян от цветните пространства на голямоформатни платна , зрителят е ограничен в разглеждането на на плоска живописна повърхност.Освен това работите поне на Джаспър Джоунс не могат повече да бъдат интерпретирани като израз на емоционалното или физическо състояние на художника .Като заема похвата на "готовия продукт" , формулиран от Марсел Дюашам(1887-1968), Джоунс подчертава разграничението между творбата , от една страна , и личността на художника , от друга.По всеобщо мнение един донякъде ексцентричен и съкратен прочит на "готовите продукти" на Дюшам го води до прозрението , че прочутат "Сушилня за бутилки" , която Дюшам избира в един парижки универсален магазин през 1914 година и обявява за произведение на изкуството , твърде малко разкрива емоционалното състояние на художника ,който всъщност само е избрал предмета, но не го е създал собственоръчно.Следвайки същата логика , мотивите с "готови предмети" в живописните платна ан Джаспър Джоунс имат за цел да оспорят хуждата на художника от себеизразяване .В края на петдесетте години на миналия век живописци като Кенет Ноланд (роден 1924година)и Франк Стела (роден 1936година)довеждат до крайност идеите ,които Джаспър Джоунс развива в областта на абстрактната живопис .През 1958-1959 година се появява серия от картини , която ще изиграе важна роля в развитието на минималистичното изкуство .Франк Стела , който по това време дели ателието си с Карл Андре , работи върху така наречената
черна живопис
, творби, чиято простота и липса на експресивност настоятелно пренебрегват традиционни въпроси на живописната композиция.С бояджийска четка и индустриална емайлова боя той прави еднакви по ширина ивици ,които покриват равномерно цялото живописно пространство ,следвайки,предварително и поробно разработен графичен модел.
В тесните процепи между ивиците прозира чистото бяло платно , както и помощната рисунка ,направена с молив и линия.По този начин Франк Стела разработва принципа на това ,което нарича "нейерархична композиция", обявява я за същносно американска и я противопоставя на европейската живописна традиция.Като опъва платната си върху няколко сантиметра по-широка основа и не слага рамки на картините ,Франк Стела подчертава още повече скулпторните качества на работите си.Тази тенденция се засилва в серията
Платна в различни форми ,която се появява между 1960 и 1962 година и в която вътрешната структура на картинита съвпада напълно с формата на платното и на практика изглежда така, като че ли с еопределя от нея .
Франк Стела - "Бряг на залеза" флуорисцентна алкидна боя (1967)
69 1/2 x 69 1/2 инча
Франк Стела "Черна серия" литография(1957)
381 x 559 мм
Франк Стела - "Тукседо парк съединение" емаил лак върху платно (1960)
Тези ранни творби на Франк Стела имат голямо значение за развитието на минималистичното изкуство, тъй като от формална гледна точка те притежават характерни черти ,които няколко години по-късно ще се появят отново в тримерните обекти на минималистите -използването на материали и техники на работа ,непознати до момента в изкуството,както и един изключително подробен и предварително съставен план за работа ,който почти не оставя място на случайността по време на изпълнение на произведението .В допълнение - и това е може би още по-важно - в работите си Франк Стела довежда антиилюзионистичните тенденции в американската живопис до крайност , придавайки почти недостижима плоскосност на живописното пространство , като по този начин разкрива характера му на обект и отхвърля
а приори всяка връзка с изобразителност."Виждаш само това ,което виждаш" гласи прочутата тафтология , с която художникът обобщава своите интереси към живописта.
Въпреки че главните аспекти на минималистичното изкуство в края на четиридесетте и през петдесетте години се появяват за първи път предимно в живописта , а не в скулптурата,това не означава, че една чисто американска живописна традиция в антисубективисткия процес на редуциране на съдържанието , е просто подет и продължен безпрепядствено в областа на скулптурата .Това връщане към тенденциите в американската живопис след края на Втората световна война може да бъде характерен белег на определен културен климат,както и да изясни някои интелектуални асоциации,но произхода на минималистичното изкуство не може да бъде изяснен така лесно.Твърдението ,че минималистичното изкуство е заело формални елементи от абстрактния експресионизъм и неговите приемници и просто е подчинило общата естетико-теоретична структура на преоценка , е неприемливо опростяване на нещата.
Освен всичко друго това твърдение пренебрегва факта,че в минималистичното изкуство трдиционният възглед за скулптурата и живописта като тясно определени жанрови концепции е подложен на задълбочено изследване.
Изглежда , идеята за картината като обект доста бързо изчерпва потенциала си ,изхабява се и скоро загубва очарованието си за много художници.Около 1963 година Дан Флавин ,Доналд Джъд и Сол Люит изоставят живописта , за да се посветят на работа върху и с обекти в реалното пространство .Отдалечаването на творбата от стената на изложбената зала слага началото на изкуство ,което вече няма връзка с традиционните условности на модернизма.И докато живописта , поради многослойното си неопределено изобразително пространство и неизбена наподобителност, е отхвърлена и изоставена като крайно незадоволителна , то минималистичното изкуство отрича ,дори още по-категорично основите на модерната скулптура.Тримерните творби на Карл Андре ,Дан Флавин,Доналд Джъд ,Сол Люит и Робърт Морис нямат метафорична или символна връзка с нищо извън себе си и вече не могат да бъдат интерпретирани на езика на изображението.
Като се концентрира категорично върху конкретното преживяване и възприятие на творбата в нейния специфичен контекст,минимализмът отхвърля метафизичните аспекти на изкуството и по този начин най-малкото променя ролята на зрителя , от когото вече не се очаква в безмълвно съзерцание да разсъждава върху непроменливото значение на окачената или стояща пред него творба , я по-скоро да се съсредоточи върху процеса на възприятие и по този начин да го направи значим.
ДЪЛБОКИ ПРОМЕНИ - ТРАНСФОРМАЦИИ НА ОБЕКТА Въпреки че петимата водещи художници на минималистичното изкуство са от едно поколение и всички без изключение ,поне в началото на шестдесетте години , живеят в Ню Йорк те работят независимо един от друг , при различни условияи с различни творчески концепции.Художествените похвати които използват , са ясно разграничими и само при сравнението им по формални и концептуални белези проличават колкото различия , толкова и прилики.
През 1968 година се открива пътуващата "Минималистично изкуство" , съставена и организирана от Енно Девелинг за Градския музей в Хага и предствена скоро след откриването в Дуселдорф и Берлин.По това време минималистичното изкуство е известно в Съединените американски щати и вече е обект на първите напатки,които не след дълго се появяват и в Европа , макар и от различна гледна точка .За минимализма 1968 година може да се разглежда като момент с двойно историческо значение.От една страна ,минималистичното изкуство вече е художествено движение , достойно да бъде показавано и в европейските музеи ,а от друга ,художниците,които обикновено се свързват с него по това време ,или вече напълно са развили творческите си принципи ,или пък са се отдръпнали от минимализма.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...Текст от "Минималистично изкуство"
автор : Даниел Марцона
издателство : Ташен
превод на български : Кристин Разсолкова
редактор : Петя Дочева
