четвъртък, 13 септември 2007 г.

СОЛ ЛЮИТ - Sol LeWitt 1928-2007





След като завършва бакалавърска степен на худовественото си образувание в университета на Сиракуза и отбива военната служба в Япония и Корея ,през 1953 година Сол Люит пристига в Ню Йорк.През следващите няколко години , за да се издържа , той работи като художник оформител , а по-късно като чертожник при архитекта И.М.Пей. В края на петдесетте години Сол Люит все още се смята за живописец и работи в стила на абстрактния експресионизъм.
През 1960 година той започва да работи в Музея за модерно изкуство,където среща Дан Флавин ,Робърт Манголд, Робътр Райман и художествения критик Луси Р. Липард ,които също работят там.Произведенията му започват видимо да се променят.През 1961-1962 година Люит прави първата си строго геометрична монохромна творба - "Структори върху стената" - странни обекти от оцветено дърво , нещо средно между живопис и релеф. По същото време работи и върху картини , в които съчетава текст и пиктограми и чиито ярки цветове подсказват макар и мимолетно съприкосновение с художествените похвати на попарта.Година по-късно художникът започва видимо да отделя произведенията си от стената и насочва вниманието си към третото измерение , създавайки обекти с проста структура .В една групова изложба , организирана от Дан Флавин в галерия "Кеймар" през 1964 година , Сол Люит участва с две работи , които , макар и различни, вече вече показват важни аспекти на по-зрялото му творчество .






"Показалец на недовъшените отворени кубове"(детаил) 1974




"Отворен Куб"
лакиран алуминии ;
105 х 105 х 105 см
1968




Кубични структури базирани на пет модула
боядисано дърво
1971-74



"Маса с координатна мрежа и кубове" (1963) обединява две основни форми- решетката и куба.Върху квадратна маса, чиято горна част е разделена на шестдесет квадрата, оцветени в различни цветове,привидно са разхвърляни на три еднакви по големина кубове , част от страните на които липсват.Всички елементи на творбата са пред погледа на зрителя , въпреки че логиката на тяхното подреждане не се разбира веднага..От друга страна "Кутия с дупки,съдържаща нещо" (1963) ,както подсказва заглавието , представлява куб с една перфорирана страна ,прикрепен към стената ; в него има просто снимка на гола жена ,която за разлика от останалите части на работата ,остава невидима за зрителя.В известен смисъл произведението представлява скривалище ,което не разкрива изцяло тайните си .
В по-късните си серийни творби Сол Люит често използва идеята за елементи ,които остават скрити от погледа ,въпреки че присъствието им е очевидно поради системата на изграждане на творбата .Външната яснота и ирационалната основа на неговото изкуство се появяват по забележителен начин в комбинацията на двата компунента в "Кутия с дупки, съдържаща нещо".
Между 1964 и средата на 1965 година Сол Люит работи върху множество творби дървени обекти , които оцветява монохромно.Често пъти те са прикрепени към стената или пък стоят свободно в изложбената зала.Със спокойнат а си простота тези творби несъмнено могат да бъдат причислени към образците с редуциран , "минималистки" художествен език . "Дървени структори" и " Без заглавие" (и двете създадени през 1965 година)отбелязват забелижителна промяна в творчеството на Сол Люит - в тах за първи път отворени форми са предствени като обекти , страничните части липсват и се вижда единствено рамката .Редуцирането на формите показва тенденция към дематериализация на творбата , която художникът постепенно доразвива през следващите години .През същата година се появява и първата му чисто модулна творба "Куб-куб".Тя представлява куб , съставен от двадесет и седем по-малки куба; тафтологията в заглавието на творбата отразява тафтологията в композицията .Оцветената в бяло алуминиева структура на "Куб-куб" вече не е дело на ръцете на художника , а е произведена фабрично.





"Стенно подово парче" #1







Сериен проект № 1 (ABCD), от 1966 година води към следваща продължителна промяна на фокуса в творчеството на Люит.Проектът се състои от системна подредба на множество отворени и затворени кубични форми и двумерни квадрати .За да се виждат по-добре ,фигурите са подредени в девет отделни квадрата ,които заедно образуват мрежа с размер над четири квадратни метра .Не всеки зрител може да схване веднага схемата ,по която фигурите са подредени на пода .На практика в произведението виждаме всички "подходящи" комбинации от затворени и отворени кубове и квадрати ,които на свой ред съдържат затворени или отворени кубове и квадрати .Съотношението между размерите на "обгръщащите" фигури към тези на "обгърнатите" е 9:1 и се запазва и в деветте комбинации.
Сериен проект № 1(ABCD) е първата от много подобни творби и отбелязва началото на серийния концептуален маниер на работа на Сол Люит.Той използва куба като основен модул и съчетава формите ,като ги преподрежда в отделните части на една серия .Произведенията вече се произвеждат фабрично от алуминий или стомана по точните указания на художника и всички без изключение са оцветени в бяло , за да се намали въздействието на материала.В серийните творби основната идея или концепция придобива главно занчение и Сол Люит оставя обвързан с материалното и осъществяване , за да я изрази.Така изпълнената творба трябва да се разбира като визуализация , носеща информация за конкретна идея .
Със серийните си проекти през 1966 година Сол Люит се оттегля по впечатляващ начин от минималистичното изкуство , в чието съществуване той никога не е вярвал .Докато през 1966 година художника все още се смята за автор на серийни творби , година по-късно в есето си "Мисли за концептуалното изкуство"той създава първия важен манифест на концептуалното изкуство ,като определя и принципите на собствените си търсения в тази посока .В есето си люит между другото заявява , че "зачеването" на една работа стои над изпълнението и и посочва противоречието между изкуство,основано на визуално възприятие и изкуство , основано на концептуално разбиране.Освен това той отбелязва, че не е необходимо една идея да бъде логична или сложна , за да постави успешно началото на процеса на създаване на произведението.Люит заявява лаконично : "Не е толкова важно как изглежда произведението на изкуството" и утвърждава равностойното значение на идеята , скиците, моделите , разговорите и прочие за окончателното завършване на творбата.
От Формална гледна точка модулните структури на Сол Люит след 1966 година все още могат да бъдат причислени към минимализма , с което ги свързва очевидното отхвърляне на всички форми на експресивност и нарцистично самодоволство.В същото време обаче, тъй като приемат формата на визуализирани идеи , локализирани в себе си , те излизат извън областта на изкуството , в което концепцията за "присъсътвие и място" и конкретното преживяване на творбата имат първостепенно значение.








"Сериен проект # 1 ABCD 6"
печен емаил върху стомана
19 1/2 Х 57 Х 57 инча
1968 година






"Отворена геометрична сруктура 2-2,1-1"
Боядисано дърво
20 x 29½ x 20 инча
1991




"Отворена геометрична структура IV "
98 x 438 X 98 cм
1990




Цветни проекти




"Серииен проект #1 (ABCD)
1966 година







"Четиристрнна пирамида"
1999 година








"Трета част вариации върху три различни вида кубове"
1967 -71 година

Enamel on steel





"Извита стена с кули"
2005 година




"Незавършен отворен куб 8-14"
емайлилиран алуминий
1974 година







"Подов медалион"
мрамор




"Стенопис #948 ивици от цветове (кръгове)
2003 година






"Два отворени модулни кубове/наполувина отворени"
Глазиран алумоний
160.0 x 305.4 x 233.0 см
1972 година







Фоайе





"Незавършен куб 5-9 "
Боядисан алуминий
100x300x100 cм
1974 година



"Стенопис #295 "
бял тебешир върху черна стена
304.8 x 335.3 cм
1976 година



Текст: "Минималистично изкуство"
Автор: Даниел Марцона
Редактор: Ута Грьозеник
Издателство :Ташен
Превод на български : Кристин Разсолкова
Редактор: Петя Дочева

ВИЗУАЛНИ МАТЕРИАЛИ - ИНТЕРНЕТ :)