СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО НА БЪЛГАРСКИ: ПОПАРТ продължение

Продължавам първата тема в блога ми ,защото не беше довършена!Ще се опитам да ви предам информация за основните представители на течението!

Ще започна с Ричард Хамилтън.

РИЧАРД ХАМИЛТЪН (1922 г.-2011г.)

Ричард Хамилтън е необикновен художник .Преди обучението си по живопис в различни художествени училища той започва кариера в областа на дизайна и рекламата .Като преподавател и съорганизатор на основополагащи изложби Хамилтън , както и Едуардо Паолоци, е ключова фигура в английският попарт и става член на творческата "Независима група" към Института за съвременни искуства (ICA).Творецът става довереник и приятел на Марсел Дюшам ,който наред с Джеймс Джойс ,оказва голямо влияние върху него ,когато започва усилено да се занимава с произведенията на Дюшам ,включително и с реконструиране на неговия голям шедьовър "Голямата чаша",1915-1923 година.Хамилтън принадлежи към тази изключителна група художници ,които имат много по-голямо влияние върху изкуството на модернизма , отколкото маже да се предположи от оскъдното присъствие на творбите им в световните музеи.Въпреки това Хамилтън смята себе си за "художник от старта стил".

Две години след смъртта на Мерилин Монро Ричард ХАмилтън създава собствена интерпретация на образа на холивудската звезда в своя "монтаж" - термин използван от художниците оформители на материал , готов за репродуциране и печат .Творбата не е израз на почит към актрисата , която е голяма звезда на филмовия небосклон , но все още не се е превърнала в мита ,за който допринася и Уорхол.
Образът, създаден от Хамилтън , прилича по-скоро на лаконичен живописен анализ на механизмите ,на които тя дължи своята слава.

"Моята Мерилин" (монтаж) 1965 г.
Цнимки и маслени бои върху платно 50 х 61 см
Кьолн,Музей "Лудвиг"

Хамилтъм прави колаж от дванадесет снимки на Монро ,които са подредени върху платното.
Техният формат подсказва , че всъщност са контактни копия от фотосесия на плажа .Повечето от тях художникът е обработил допълнително ,като ги е оцветил или тонирал .Копията са различни по формат , но най-отличаващото се от всички , и то не по големината си , е поставеното в долния десен край на творбата .На фона на небе , набраздено от пурпурни и оранжеви полета,се откроява се откроява бял силует на жена , но вместо образа и са останали само очертанията на нейната фигура , представена като празен шаблон .В поредицата от кадри ,подредени в два блока по четири ,художникът постепенно заличава човешката личност ,превръщайки индивида в обект на консумация .Явно Мерилин Монро е позирала по бикини на неназован фотограф , правейки типичните за нея жестове.Най-добрите снимки от фотосесията очевидно не са за лично ползване , а са предназначени за публикуване.Много от тях са задраскани ,което подсказва , че не са подходящи .Върху една от снимките е написано "добра".На нея звездата Мерилин е в най-популярната си и търсена поза : щастливо засмяна , заснета от по-високата гледна точка , характерна за така нареченият "американски поглед",който дава възможност да се надникне в деколтето на банският и костюм ."Моята Мерилин" , която има по-ранна и не толкова радикална версия ,показва безмилостно и по най-простия начин цената , която едно момиче от училище за модели трябва да плати , за да стане холивудска звезда .В последното си интервю , публикувано от Енно Паталас , Мерилин признава ,че най-лошото в това да си секс символ е, че се превръщаш във вещ.А тя просто мрази да бъде вещ.
Ричард Хамилтън е необикновен художник .Преди обучението си по живопис в различни художествени училища той започва кариера в областта на дизайна и рекламата .Като преподавател и съорганизатор на основополагащи изложби Хамилтън , както и Едуардо Паолоци , е ключова фигура в английския попарт и става член на творческата "Независима група" към Института за съвременни изкуства (ICA).Творецът става довереник и приятел на Марсел Дюшам , който наред с Джеймс Джойс ,оказва голяма влияние върху него, когато започва усилено да се занимава с произведенията на Дюшам ,включително и с реконструиране на неговия шедьовър "Голямата чаша" 1915-1923 година .Хамилтън принадлежи към тази изключителна група художници,които имат много по-голямо влияние върху изкуството на модернизма , отколкото може да се предположи от оскъдното присъствие на творбите им в световните музеи .Въпреки това Хамилтън смята себе си за "художник от стария стил".

"Какво прави днешните домове толкова различни , толкова привлекателни?"
1965 година
Колаж 26 х 26 см
Намира се в Тюбинген "Център за искуства"

Открих случайно една по-детайлна снимка на афиша на филма

Когато в критическата литература се цитира картината ,възвестила началото на попарта , става дума за колажа на Ричард Хамилтън с интригуващото заглавие "Какво прави днешните домове толкова различни, толкова привлекателни?"Върху червения калъф на ракетата за тенис ,която по неясна причина държи културистът вляво ,стои думата "ПОП",изписана в жълто.За много хора този колаж ,направен от изрязани списание илястрации , представлява главният източник на понятието "поп" ( А за някои хора нищо не означава .Някои от тях дори не са виждали този колаж - бел. на Г.Я.)
Други критици стигат дори до там да твърдят ,че всяка връзка между попарта и масовата култура е несъществена и че това е просто въпрос на случайност.Попартът,както и дадаизмът,е спонтанно създадено понятие ,казват те,и цитират творбата на английския художник като доказателсво .Това ,което опровергава този аргумент ,е фактът ,че пъвоначално колажът не се възприема като самостоятено произведение на изкуството ,а по-скоро като илюстрация за каталога за изложбата с забележителното заглавие "Това е утрешният ден",състояла се през 1965 година в галерията "Уайтчапъл".Въпреки че в изложбата са предствени проблеми на културата на всекидневието предимно от гледната точна на архитекти и градостроители ,тя оказва известно влияние върху развитието на попарта във Великобритания,като насочва погледа отвъд границите на изящното изкуство към модерната градска цивилизация и визуалните форми , в които намира израз.Рачард Хамилтън е един от дизайнерите ,участващи в изложбата ,която предизвиква истински фурор главно заради показаната "архитектура за увеселителни паркове".По-важното обаче е, че знаците на масовата култура се появяват внезапно в една истинска художествена галерия ,която като всички художествени галерии до този момент се е смятала за крепост срещу "визуалния боклук",който бълват рекламите в медиите.Изпълненият с нападки колаж на Хамилтън предства някои от основните елементи на серийно създадената масова култура :сексапилни,изкуствено модифицирани човешки тела - мъжки и женски,съвременни видео- и аудиотехнологии и стерилната атмосфера на съвременното домакинство с типичното си безлично обзавеждане .Композицията съдържа и почти всички продукти на модерните визуални медии: плакат,фирмено лого ,кино-зад културиста се вижда киносалон, в който се прожектира "Певецът от джаза" - смятан за първият звуков филм - и телевизия .Нека да не забравяме изкуството на колажа - съчетание на различни изрески от илюстровани вестници - техника и художествена форма,която художника използва като средство,за да интерпретира качествата на самата техника.Тук присъсътва всеки елемент ,от които по-късно ще се развие попартът,включително и критичният тон.Несъмнено колажът поставя началото на една художествена революция ,но той не я осъществява ,а представлява само източник на използваните от нея мотиви.Все пак това се отнася ,при това с уговорки ,по-скоро за английския,отколкото за американския попарт.