1931-2018
След като получава инжинерно образувание и учи изкуство в Университета на Канзас Сити и в Института за изкуства в Канзас Сити , през 1950 година Робърт Морис се премества в Сан Франциско ,където се записва в Калифорнийското училище за изящни изкуства .Той живее в Сан Франциско с изключение на двете години , в които отбива военната си служба в колежа "Рийд" в Орегон , и през 1960 година се премества в Ню Йорк .През втората полувина на петдесетте години Робърт Морис работи в Сан Франциско като живописец и същевременно е член на авангардната танцова група на Ан Халприн .Тук той се запознава със Симоне Форти и Ивон Рейнър , с които заминава за Ню Йорк, за да се включат в "Джъдсън Данс Тиътър".През 1961 година Морис започва да учи история на изкуството в колежа "Хънтър"и завършва през 1966 година с магистърска теза върху творчеството на Константин Бранкузи .Скоро след това освен с танц Робърт Морис започва да се занимава и със скулптура.Първите му определено "минималиски" работи , като "Колона" например ,се появяват през 1961 година , макар и все още да принадлежат към периферията на художественото "Флуксус".В този период той пише "Празна форма" - материал , който отначало има намерение да публикува в антология , представяща движението "Флуксус", но по-късно го изтегля от печат:
"Някои примери за скулптурата на празната форма":
1.Колона с идеално гладки , правоъгълни повърхности , 2 х 2 х 8 стъпки(61х61х244 см),боядисана в сиво .
2.Стена - идеално гладка и боядисана в сиво с размери 2 х 2 х 8 стъпки (61х61х244см)"
За разлика от вече предсвените художници ,случаят с Робърт Морис е по-особен.Трудно дори невъзможно е да се говори за художествен прелом или за логическо развитие на творчеството му в периода 1961-1964 година.През тези години той създава както скулптури в строг геометричен стил с максимална изчистеност и простота ,така и обекти , които често носят следите от процеса на създаване или пък оспорват традиционните идеи за художествено представяне с парадоксална комбинация от език и обект .Например ,когато "Аз-кутия" (1962) е затворена , виждаме буквата "а" (личното местоимение "аз"),вмъкната в дървото и снабдена с панти.Когато кутията е отворена ,се оказва , че в нея има снимка в формата на буквата "А" на голия ухилен художник.В тази творба Робърт Морис привнася елемент ,който показва противоречието между абстрактната лингвистична концепция за "Аз" и нейното конкретно визуално осъществяване.Този подход не само обърква зрителя ,но и го кара да осъзнае факта ,че идеята за собствената личност като за нещо липсващо е напълно неподатлива на подходящо визуално изобразяване .В "Кутоя със звука на собсвеното си създаване" (1961)виждаме малък куб от орехово дърво , в който има касетофон и се чува тричасов запис на шумовете,съпровождащи изработването на кутията.В тази кутия миналото(звукът на създаването) и настоящето (състояниетона кутията в момента , в който е разглеждана)процесът на изработване и самия обект се сливат по необикновен начин.Засиленият интерес към процеса на създаване на творбата на практика откриваме във всички произведения на Робърт Морис .
Докато на първата си самостоятелна изложба през 1963 година в галерия "Грийн" Робърт Морис все още показва геометрично-абстрактни творби и множество загадъчни обекти ,на изложбата "Произведения от шперплат" в същата галерия през декември следващатата година,която се радва на огромен успех ,той представя само прости геометрични структури .В залите на галерията са изложени общоседем скулптури - до 1968 година самият Морис говори за работите си като за скулптури , като някои от тях имат очевидна връзка с архитектурните особености на изложбеното пространство .Всички творби са направени от шперплат и са оцветени в светлосиво . "Без заглавие" (Облак) представлява голям паралепипед , висящ на около два метра над пода на жици ,закрепени за тавана ;"Без заглавие"(В ъгъла) представлява триъгълна конструкция ,поставена в един от ъглите на залата , а друга скулптура с формата на греда ,поставена на височина над човешки ръст ,заема пространството между две стени във фоайето на залата .На пода ,успоредно на стената почти в средата на галерията е изложена доста дълга правоъгълна форма .Всички обекти са поставени така ,че зрителят може свободно да се движи около тях .Те са много привлекателни благодарение на простите форми и еднаквия сив цвят , в който са оцветени .Разположението на обектите и липсата на вътрешни връзки помежду им всъщност подчертава тяхното взаимоотношение със зрителя и с изложбеното пространство .Робърт Морис - и това е нещо ново в контекста на минимализма по това време - очевидно има интерес както визуалните аспекти на творбите си ,така и към връзките им със заобикалящата ги среда и въздействието им върху зрителя.Неговата отправна точка е "перспективата на човешкото тяло" , или с други думи , за Морис въздействието е принципнимо свързано с тялото на зрителя и не се ограничава до зрението ,което обяснява и относително големите размери на творбите му.
Изложба на произведения от шперплат на Робърт Морис
Инсталация , Галерия "Грийн", Ню Йорк
1964 година
"Без заглавие (L-образни греди)
инсталация в галерия "Грийн" , Ню Йорк
1965 година
"Без заглавие" (В ъгъла)
1964 година
В периода между 1965 и 1967 година Робърт Морис прави различни варианти на L-образни греди - серията "Без заглавие" има две , но по-често три еднакви L-образни обекта ,разположени по различен начин.Някои стоят върху вертикално на тясната си страна ,други лежат на дългата си страна ,а трети се опират на един от ръбовете .Творбите могат да се разглеждат като демонстационни обекти ,коиото карат зрителя да осъзнае зависимостта си от начина ,по който възприемат асоциациите между пердмети и ситуации.Макар и да знае , че обектите са идентични , той не ги възприема като такива .В зависимост от растоянието от стенат а,положението ,в което са поставени и мястото ,от което ги гледа зрителя ,обектите изглеждат различни по големина и форма .Първоначално основани на теориата "Гещалт" , а по-късно повлияни от феноменологията на Морис Мерло-Понти ,минималистките скулптури на Робът Морис безпорно са свързани със заниманията му с танцово и изпълнителско изкуство.
През 1966 година Робърт Морис трансформира идеята за постоянно променящо се и зависимо от ситуацията възприятие в концепция за серия творби ,чийто визуален облик се променя непрекъснато .Тези произведения се различават от обектите с ясно определена форма и размери ,които се състоят от съвсем еднакви елементи .По време на изложбата си ,организирана в галерията на Лео Кастели през март 1967 година ,Морис променя композицията на отделните компуненти на творбите си всеки ден .В този процес той се опитва да постигне цялост на възприемането на тези композиции в контекста на теорията "Гещалт",на която са подчинени отделните елементи .В работи като "Без заглавие (Стадион)" процесът на възприятие съответства с процеса на композиране поотношение на незавършеността и изменчивостта на творбата .В известен смисъл "променливите" творби на Робърт Морис предвещават неговото оттегляне от сферата на минималистичните обекти.На практика това намерение на художника се появява през 1968 година ,когато той прави няколко творби от филц и написва статия,озаглавена "Антиформа".Ако през 1966 година в "Бележки върху скулптурата" Робърт Морис все още смята формата за най-съществена характеристика на скулптурното произведение ,сега той пише :"Освобождаването от предварително създадени и постоянни форми и порядък на нещата е положителен процес.Той е част от отказа на твореца да продължи да естетизира формата ,разглеждайки я като предварително определена крайна цел."Пътят е свободен за една нова естетика , в която творбата не е замислена като краен резултат , а като начална точка в едно отворено за промени изкуство.
"Без заглавие"
"Без заглавие"(кафяв филц) 1973 година
"Без заглавие Филц" 1993 година
филц,метални крепежни елементи
275,5 х 389.8 х 33 см
Текст: "Минималистично изкуство"
Автор: Даниел Марцона
Редактор: Ута Грьозеник
Издателство :Ташен
Превод на български : Кристин Разсолкова
Редактор: Петя Дочева
ВИЗУАЛНИ МАТЕРИАЛИ - ИНТЕРНЕТ :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар