1928-1994
След като през 1947 година Доналд Джъд отбива военната си служба в Корея , на следващата година се премества в Ню Йорк и се записва в Лигата на студентите по изкуства.Година по-късно той добълва образованието си с курсове по история на изкуството и философия в Колумбийския университет .Едва към 1962 година Джъд най-накрая завършва магистърска степен по история на изкуството ,след петнадесетгодишно обучение с малки прекъсвания .
През първите няколко години от академичното си образувание Доналд Джъд все още рисува традиционни пейзажи и портрети.Към средата на петдесетте години на миналия век живописта му става все по-абстрактна,мотиви като градини и мостове загубват реалните си измерения ,но като цяло все още имат фигурален характер.През 1957 година се появяват първите чисто абстрактни картини на художника,които той излага в галерия "Пейнорас" в Ню Йорк ,а по-късно презрително споменава като "полунаправени абстракции".Преломът в процеса на преодоляване на всяка форма на наподобителност се извършва едва през 1961 година в творби ,които се състоят главно от прости формални елементи.
Като примесва пясък към маслените бои и понякога поставя обекти в центъра на платното,той подчертава още веднъж повърхността на картините си и техния скулптурен характер.През 1962 година Доналд Джъд създава първата си релефна живописна творба върху стена все още с маслени бои , но само година по-късно окончателно изоставя живописта и насочва вниманието си към тримерните обекти .Удивително е, че в периода между 1957 и 1963 година той работи,но много рядко участва в изложби .В продължение на повече от пет години художникът отхвърля всяко предложение да покаже творбите си пред зрители .През това време по-голямата част от нюйоркската публика ,която се интерисува от изкуство,познава Доналд Джъд повече като художествен критик отколкото като художник .Неговите рецензии,които от 1959 до 1965 година се появяват редовно отначало в "Арт Нюз" и по-късно в "Арт Интернашънъл" и "Артс Магазин"са известни с язвителния си стил.
През декември 1963 година в галерия "Грийн" се състои първата самостоятелна изложба на Доналд Джъд след участието му в обща изложба в галерията през пролетта на същата година.Освен няколко релефни фрески той излага общо пет обекта, поставени направо върху пода.Художникът ги изработва собсвеноръчно главно от шперплат и метални части и ги боядисва в еднакъв цвят - светло кадмиево червено.В две от произведенията с почти идентичен формат се появяват правоъгълна кутия ,форма ,която той използва по-късно в различни варианти .Върху кутията Джъд поставя метална тръба , а на същото място върху втора кутия са разположени ветрилообразно на пропорционално увеличаващи се интервали ,полукръгли прорези.
Общото впечатление от изложбата в галерия "Грийн" по отношение не материал, цвят и форма на творбите е, че те са забележително хомогенни и като цяло представляват една художествена програма.Дори и на този ранен етап на развитие произведенията на Доналд Джъд разкриват необратимо отдалечаване от живописта и насочване към тримерни творби, съществуващи в реалното пространство.Въпреки че изложените обекти и релефи имат ясен живописен произход,те са свидетелство за това ,че анализът ,който Доналд Джъд прави на условностите в живописта,води до заключението ,че в основата си този жанр е неопределимо наподобителен и натуралистичен
; но по-късно творецът формулира идеите си в интервюта или в прочутото си есе "Специфични обекти".
Реакцията на критиката е противоречива.Брайън О'Дохърти представя изложбата в "Ню Йорк Таймс"като "отличен пример на авангардно неизкуство ,което се опитва да придобие смисъл чрез претенциозна липса на смисъл" , докато други критици твърдят ,че различават фигурални елементи в худовествените обекти.Но Доналд Джъд не се разколебава и невъзмотимо продължава напред към изкусво ,което обхваща и пространството. Той не е съвсем доволен от творбите ,които изработва ръчно , и през 1964 година решава ,че е по-добре да се възползва от възможностите на индустриалните техники и възлага изпълнението на творбите си на семейната фирма "Братя Бърнстайн". От този момент насетне фигуралните елементи изчезват напълно от произведенията му ;творецът започва да създава абстрактно геометрично изкуство с характерна хладна елегантност,от което като че ли е прогонен всякакъв субективизъм и личен почерк.Различни материали като разноцветен плексиглас,както и няколко вида метал , са съчетани в непрекъснато променящи се комбинации и форми.Новите техники на работа му позволяват да се откаже от оцветяването на обектите си ,тъй като поради технологията на полагане цвета той вече става неразделна част от съответния материал и е неотделим от повърхността му .
Това че един художник използва индустриални техники ,или иначе казано,пренасянето на създаването на творбата от ателието във фабрика , в никакъв случай не е обичайна или общоприета практика в средата на шестдесетте години.Едва през 1966 година в една публична дискусия скултурът Марк ди Суверо атакува Доналд Джъд ,а заедно с него и всички художници ,които работят по този начин , с думите : "Мисля, че моят приятел Дон Джъд не може да се смята за художник , защото той не прави творбите си .Това обаче не противоречи на съществения факт ,че човек трябва сам да направи нещо,за да бъде художник".Непрекъснатите критики срещу минималистичното изкуство , а именно ,че то не е изкуство ,Марк ди Суверо свързва не с факта ,че в минимализма няма какво да се гледа,каквито често пъти са аргументите на критиците (ТУК ЩЕ КАЖА САМО : КРИТИЦИТЕ ДА ГО...),а с това , че минималиските обекти не са направени от самите художници.Двата аргумента са свързани : липсата на експресивен елемент в една творба ,който подсказва субективното състояние на художника , и в двата случая се смята за недостатък.Доналд Джъд скоро отива отвъд изпълнението на обектите чрез простото им изпълнение по предварителен модел и започва да използва възможностите на серийното масово производство и да конструира работите си от идентични компоненти,които първоначално представляват прости хоризонтални елементи.През 1965 година се появяват пъвите Купове , в които метални кутии са прикрепени към стената на равни интервали и образуват вертикална колона .Малко по-късно Доналд Джъд поставя в Купове оцветен прозрачен плексиглас в горната част и в основата на металните кутии ,което значително усложнява възприемането им.
Заедно с произведения, съставени от много части ,между 1964 и 1968 година Доналд Джъд продължава да прави монохромни стенни релефи от една част със стърчащи елементи ,като разтоянията помежду им са по-големи или по-малки в зависимост от математически принципи ,които не са лесни за разбиране .Същественият за художника елемент на холистичност в обектите според него не зависи от това дали творбата е съставена от две части или от една.Ако в произведението няма елементи на йерархична композиция или някакви ненужни детайли , то може да бъде изградено от определен брой компоненти ,без да губи визуалната си цялост.Още в ранните си творби на Доналд Джъд откриваме изумително разнообразие от композиционни варианти.Те се основават не предварително създадени системи, а са резултат от привлекателността на съетанието на цвят ,форма и материал в дадено пространство .
"Без заблавие "
стомана и плексиглас
10 бр. 9 1/8 x 40 x 31 инчови кубове
1967
"Без заглавие"1991 г.
емайлиран алуминий 150 х 750 х 165 см
Музей на модерното изкуство Ню Йорк
"Без заглавие" 1968 г.
месинг 55,9 х 122,6 х 91,4 см
"Без заглавие" 1966 г.
емайлиран алуминий
10 бр. всеки с размери 121,9 х 304,8 х 16,8 см
интервали 15,2 см ,общ размер 121,9 х 304,8 х 304,8 см
Музей "Уитни" музей на американското изкуство ,Ню Йорк
"Без заглавие" 1976-77 г.
стомана
21 бр. всеки с размери 10,2 х 68,6 х 58,4 см
общ размер 10,2 х 274,3 х 584,2 см
"Без заглавие" 1969 г.
чист анодизиран алуминий и син плексиглас
4 бр. всеки с размери : 121,9 х 152,4 х 152,4 см
интервали 30,5 см
общ размер 121,9 х 701 х 152,4 см
Текст: "Минималистично изкуство"
Автор: Даниел Марцона
Редактор: Ута Грьозеник
Издателство :Ташен
Превод на български : Кристин Разсолкова
Редактор: Петя Дочева
ВИЗУАЛНИ МАТЕРИАЛИ - ИНТЕРНЕТ :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар