Изложба на Рудолф Вакер музей "Леополд" - Виена/ " Leopold" museum Wien 30.10.2024-16.02.2025

"Магията и бездните на реалността" / "Magic and Abbysses af Reality"

С тази изчерпателна ретроспекция музеят  Леопод почита многостранното творчество на Рудолф Вакер (1893-1939) като един от най-видните австрийски приноси към новата обективност в Европа. Изложбата проследява художествената еволюция на художника от Форарлберг в свободна хронология като подчертава централните теми неговото творчество. Презентацията се фокусира върху работата на Вакер като чертожник и художник и допълнително дава поглед върху неговите дневници, в които художникът непрекъснато отразява собственото си развитие и разумно коментира събитията на художествената сцена на своето време. В своето изкуство Вакер се интересува преди всичко от непосредствената си среда, от прости ежедневни неща, от пейзажи и задни дворове, от женското голо тяло и от собствения си портрет. Той неуморно повтаря и преразглежда тези теми в многовариантни композиции, като по този начин насърчава своите зрители да изследват магията на ежедневието.

Животът и творчеството на художника са неразривно свързанисъс социално-политическите събития от 1910-те до 1930-те години. През 1914г. избухването на Първата световна войнабележи цензура в живота на младия студент по изкуство във Ваймар, отвеждайки го за кратък период на Източния фронт и за много години във военен плен в Русия. Възвърнал свободата си, експресивния стил на Вакер достига ранни кулминации, особено използвайки медията на рисуването. В средата на 20-те години на миналия век той развива независим вариант на стила на Новата обективност, чийто примери влизат в диалог в изложбата с избрани референтни произведенията немски представители на Новата обективност. Неговите натюрморти, създадени през 30-те години на ХХ век под впечатлението от заплахата от възникващия националсоциализъм, позволяват бедните на реалност да блеснат по фин и подривен начин.

Представяйки около 2000 експоната и многобройни архивни документи от институции и частни колекции, изложбата предоставя цялостна панорама, илюстрираща артистичната гъвкавост на и техническото майсторство на творчеството на Вакер по впечатляващ начин.    

"Натюрморт с две кукли" -1924

маслени бои върху платно 

"Автопортрет с пяна за бръснене" 

1924 

маслени бои върху платно 

"Натуралистичен колаж( г-жа Климеш)

1924 

колаж върху картон

"Кукла носеща корсет" 

1929

маслени бои върху шперплат

"Кукла с бутилка" 

1929

маслени бои върху дървена плоскост

Тази картина на кукла с бутилка с фиксатор е сватбен подарък от Вакер за неговата приятелка от детството Паула Риш и художноикаи певец Хелмут "Елмо" Бамей. Паула Риш работи дълги години като асистент в берлинското ателие на зетя си Карл Биркъм и Адолф Темс, които са колекционери на произведения на Вакер. 

"Кукла и птица"

1930 

маслени бои върху дървена плоскост

"Кукла и орхидея" 

1936

маслени бои върху дървена плоскост 

"Малка японска кукла и мак"

1934

смесена техника върху дървена плоскост 

"Японска кукла с нарцис"

1937

маслени бои върху дървена повърхност 

"Малък китайски натюрморт"

1934

маслени бои върху шперплат 

"Натюморт с Холи и Пънч" 

1934

маслени бои върху шперплат 

"Натюрморт с порцеланова фигура" 

1932

смесена техника върху дървена плоскост 

"Натюрморт с две глави" 

1932

маслени бои върху дървена плоскост 

 

Изложба на Робърт Лонго / Robert Longo в Музей Албертина  -Виена /"Albertina museum" 

От всички експозиции в музея ,най-голямо впечатление ми направи изложбата на Робърт Лонго. Невероятна техника, мащаби и майсторство с въглен!Лично аз бях поразен от монументалността на творбите на Лонго. Не знам колко ще можете да усетите от снимките, но рисунките са с огромни размери.  За съжаление изложбата беше до 26 януари 2025  . Затова пък моят пост ще ви предостави възможността да разгледате почти цялата изложба . 

Американския артист Робърт Лунго е познат с неговите монументални хиперреалистични образи: мощни ,динамични рисунки с въглен, които пленяват със спираща дъха визуална сила. Лонго избира мотиви, които улавят  драматични ситуации в момента на най-голямото напрежение. Художника се интересува от представянето на властта в природата, политиката и природата. 

От ежедневния поток от образи той избира тези, които в неговите очи не трябва да бъдат забравени. Той е загрижен за записването на подходящи образи на нашето време, избирайки самата картина, която най-добре представя дадено събитие и постигането различен начин на внимание с помощта на рисунка.Като изолира и редуцира своите мотиви, Лонго се стреми да увеличи визуалното им въздействие. 

Робърт Лонго реагира на бурята на изображения , като напълно забравя тяхното създаване : моментна снимка ,която се превръща в рисунка върху която художника работи цяла година.Ефектите на светлината и сянката подобряват триизмерността на обектите и дълбочината на пространството. Те карат мотива да изглежда реален и нереален едновременно.

Дълбокото черно на въглена, втрит в хартията, поглъща цялата светлина.Навсякъде, където акцентите прекъсват черната като смола тъмнина, художникът е издраскал или изтрил въглена, докато празната бяла хартия придаде светлина на рисунката.По този начина, използвайки чернотата на въглена и ярко бялото на хартията , Лонго успява да внуши блясък и ярка светлина, прозрачност и нюансирани текстури. 

Ще ви се наложи да кликвате на снимките, за да ги видите в пълен размер! 

Без заглавие ( Дупка от куршум , Денят на земята 2017 , ин Хънтсвил) 

въглен върху хартия 

2018 година

Без заглавие ( Нагазаки, Б)

въглен върху хартия 

2003 

 Изложба на Адриан Гение / Adrian Ghenie в музей "Албертина" Виена - януари 2025 

Никой друг художник не се подхлъзвал в толкова разнообразни роли за своите автопортрети, както Егон Шиле преди повече от 100 години, като по този начин е изпреварил милионите самопрезентации в Instagram и други медийни платформи. 

Въпреки цялата тази ролева игра, Шиле никога не нарушава принципа на разпознаваемост, който портрета изисква.

Силуетите на Адриан Гение също трябва да се възприемат като автопортрети . Неговите самотематизации, обаче не разкриват лицето му. Азът на Гение се е разтворил в извънземни същества; обезпокоително преживяване, което някои хора имат , когато се изгубят в многото роли, които играят за да угодят на другите.Понякога представата ни за себе си се разбива, когато неочаквано се сблъскаме със собственият ни огледален образ и той ни разкрива като някой, различен от човека, който смятаме че сме .

Шокирани търсим в лицето си психо-физична стабилност.Буржуазната идея за силната личност е отнесена в гроба във войни, колониални ужаси и лагери за унищожение: във всички адове които разкриват разрушителните качества на човешките същества. 

Адриан Гени рисува тази гола личност, белязана от нейните бездни.

Той изобразява психоматичното разстройство на обществото, неговите неврози и тревоги, загубата на себе си.

Израствайки в Румъния той преживява последиците от сталинисткия терор и диктатурата на Николае Чаушеску.Всяка една от картините на Гение е отпечатък на гнилата атмосфера на тази покорена страна.

Адреа Гени

"Визия и съдба" 2024

"Vision and destiny" 

маслено бои върху платно 

Андреа Гение 

"Меланхолия 2" 2024 

"Melancholia 2"

маслени бои върху платно

Андреа Гени

"Самовиждащите се" 2024

"Self-seers" 

маслени бои върху платно 

Линк към официалния сайт на музей "Албертина" https://www.albertina.at/en/collections/