Направих този блог , защото мисля че няма достатъчно информация за изобразителното изкуство на ХХ век на нашия роден език БЪЛГАРСКИ!Ще се постарая да поствам "реална" информация !Текстовия ресурс ще е със сигурност препис на намерен от мен текст от различни източници , а снимковият разбира се ще е от нета :)Надявам се да съм полезен на някого!
Започвам с попарта ,просто защото това ми попадна в полезрението .Не си мислете , че ще приключа само с това течение.
Ричард Хамилтън "Това ,което прави днешните домове толкова различни, толкова привлекателни" колаж 1965г.
Richard Hamilton, "Just What Is It That Makes Today's Homes So Different, So Appealing"- collage, 1956.
Този колаж на Ричард Хамилтън се смята за едно от първите произведения на изкуството от направлението попарт.
За кръстник на направлението "попарт" се смята английският художествен критик Лорънс Алъуей.Той обаче категорично се противопоставя на това , заявявайки, че никога не е предлагал името на новородената "рожба", или поне названието , с което новото явление в изкуството става известно в целия свят, а именно попарт.
Дали става дума за скромност или пък за английска сдържаност , е въпрос на догатки.
Лорънс Алъуей ,който по-късно се преселва в Ню Йорк , твърди че не той е създал понятието "попарт" : "Още повече че - казва той ,- значението ,което влагах в това понятие тогава, днес не е същото.Използвах думата "попарт",Както и "попкултура" по-скоро за продуктите на масмедиитте, отколкото за прозведения на изкуството, чиито автори черпят вдъхновение от попълярната култура.Така или иначе някъде през 1954-1955 и 1957 година понятието "попарт" придобива популярност..."
Междувременно , докато Алъуей заяви това недвусмислено , идва 1966 година и попартът , чиито образци присъстват в скромни изложби в худовествени училища и в малки частни галерии ,вече отдавна е влязъл в орбитата на съвременното изкуство .И все пак попартът си пробива път не в Англия , където млади архитекти , писатели,художници и интелектуалци откриват очарованието на дръзкия комерсиален речник на масмедиите и създават неформалната "Независима група" към института за съвременно изкуство (ICB) в Лондон . Ключовото място е Съединените американски щати. Имаенно там почти едновременно и независимо от това , което става във Великобритания , млади творци започват да зареждат езика на изкуството с образния жаргон на улицата.
По-точно мястото е Ню Йорк и още по-точно Манхатън.
Имена като Рой Лихтенщайн ,Джеймс Розенкуист,Том Веселман и Анди Уорхол вече се коментират от познавачите , а Робърт Раушенбърг,Джаспър Джоунс и Лари Ривърс привличат вниманието на сериозни колекционери.В своите живописни платна и скултори те пресъздават знаците на градската култура - реклама ,комикс,фотография,дизайн - утвърждавайки ги или показвайки ироничното и критичното си отношение към тях.
Един внезапен полъх на пошлост кара елитната художествена публика в световната финансова столица да потръпне.Но с възникването на попарта Ню Йорк става световен център за съвременно изкуство ,измествайки Париж ,градът, който до тогава е давал тон на междунарадния художествен живот .от този момент решението дали художниците ще получат международно признание , или ще трябва да се задоволят с по-скромна слава , се взима в манхатънските галерии и музеи.Нещо повече за разорачорование на много поддръжници на модерното изкуство в Съединените щати попартът се оказва пар екселанс американско изкуство.
Рой Лихтенщайн Roy Lichtenstein
Рой Лихтенщайн "М-може би" оригинално заглавие -"M-Maybe", 1965г
"В колата" оригинално заглавие "In the car"
"Блам"оригинално заглавие "BLAM" 1962г. Масло върху платно 173х203 см (оригина е в Yele Universety Art Gallery New Haven, Connecticut)
Робърт Раушенбърг Robert Rauschenberg
"Монограм" Robert Rauschenberg , Monogram, 1955
"Първиаят дебъркационен скок " "First Landing Jump 1961
Джаспър Джоунс Jasper Johnes
"Флаг" Енкаустика ,масло и колаж върху текстил залепен върху шперплат (оригинално заглавие -"Flag") 1954-55 г
"Мишена" -масло и колаж на платно 91.44 x 91.44cм(оригинално заглавие "Target")1958г.
Скоро вълната на попарта от Источния бряг на Америка достига Старият континент и има силен отглас особено в западната част на разделена Германия.Немските колекционери се сдобиват с цели сбирки от произведения на американския попарт или създават собсвени , като купуват каквото намерят , след което ги излагат в престижни музеи пред смаяната публика , още преди непознатото изкуство да бъде прието в немските галерии .За първи път тези дръзки произведения получават признание в музейните зали в Аахен ,Дармщат,Кьолн и редица други културни центрове в провинциите на Германия.
Немските художници долавят свежият полъх на попарта и черпат вдъхновение от неговата дръзка образност.С откриването през 1968 година на "Документа 4"(биянале в Касел , Германия .Първата изложба "Документа" се открива през 1952 година.Организаира се през 5 години .Организатор на изложбата е Арнолд Боде.Той се опитва да реабилитира германското авангардно изкуство след Втората Световна Война , като взима работите конфискувани от Хитлер и ги излага (Хитлер по време на Втората Световна Война конфискува произведения на изобразителното изкуство , като ги обявява за "Дегеративно изкуство ") бел. Г.Я. ЕТО ЕДИН ЛИНК КЪМ СНИМКИ ОТ "ДОКУМЕНТА 13"
http://www.viewimages.com/Search.aspx?mid=74588191&epmid=3&partner=Google ),картините,издържани в плакатни цветове и скулпторите ,изработени от евтини материали ,получават признание.От този момент Касел иначе заспало градче в Северен Хесен ,разположено недалеч от демаркационната линия , разделяща военните сили на Запада и Истока измества Венеция и нейното далеч по-старо бианале и се превръща в най-престижният международен форум на нови обещаващи тенденции в съвременното изкуство.Днес най-добрата колекция на произведения на попарта се намира не в американски ,а в европейски музеи.Въпреки че творбите са собственост на различни европейски народи , сбирката е обединена под патронажа на Петер и Ирене Лудвиг,които я създават.
Въодушевлението, което попартът поражда от момента, в който пъвите произведения се появяват в малки изложби, и досега не е намаляло.Тъкмо обратното , то непрекъснато расте.Произведенията на попарта все още силно привличат младите хора,въпреки че тези творби са се превърнали в класика и са твърде далеч от съвременните проблеми .За тях художник като Анди Уорхол е също толкова идол на попкултурата ,колкото и най-новата филмова или музикална суперзвезда.И не без основание.Ако обърнем поглед назад,ще видим, че Уорхол е най-значимият художник на попарта,тъй като е най-последаователен в творчеството си .Изненадва само факта ,че никой не поставя достойнствата му на художник , нещо повече , той се радва на известност,непозната на много други художници ,може би с изключение на Пикасо - и най-вече постигана от музиканти.Явно Уорхол е творец ,който е успял да преодолее все още дълбоката пропаст между изискванията ,които поставя изкуството , и щироката известност.
Анди Уорхол "Автопортрет" 1986 г. Andy Warhol
Анди Уорхол "Мерилин Монро" 1967 г.
Анди Уорхол "Супа Кембъл" 1964 г. оригинално заглавие "Campbell's Soup Can"
Още от самото начало спорове и неразбиране съпътстват развитието на група британски и американки художници, който скъсват с много от общоприетите идеи в изкуството и същевременно утвърждават други ,страхувайки се да прекрачат отвъд често цитирания триъгълник: художника-частен колекционер - музей .От друга страна ,възгледите за изкуството в рамките на този триъгълник вече са придобили известна гъвкавост .Това става възможно благодарение на самото изкуство ,което постепенно превръща нарушаването на правилата в системата .По същия начин съвременната история на изкуството може да бъде наречена от иследователите непрекъснат бунт срещу изхабените и остарели форми на изкуството , въплатен в безброй "-изми".
Определението "авангард" придава измамна еднородност на привидно безкрайната поредица от нековенционални творби , които разтърсват сериозният академичен художествен свят в Париж през последната четвърт на 19-ти век.Скоро тези "освобождаващи " инпулси достигат съседни страни . Въпреки че според мнозина по-късни художници понятието "авангард", често използвано толкова спокойно , че загубва смисъла си,трабва да бъде върнато на военните , от където произлиза ,то доста уместно изразява възгледа ,който стои зад преднамерено модерното изкуство .разгледано в светлината на това отношение,изкуството наистина се превръща в безкрайна борба на надмощие между различните течения , наречени "инпресионизъм", "символизъм" ,"експресионизъм", "фовозъм", "кубизъм","конструктивизъм","дадаизъм","сюреализъм","абстрактен експресионизъм" и "неформално изкуство" в най-експерименталните изяви на попарта .
Художествените критици и историци на изкуството полагат забелижителни усилия и находчивост , за да охарактеризират стиловите особености на всички тези направления и движения.В своята работа обаче те често изпускат от поглед съществуващите връзки помежду им и в края на краищата формират едно виждане върху изкуството , насочено главно към повърхностните характеристики , към търговските марки .
Неразбирането и погрешните интерпретации непрекъснато съпътстват тези направления в изкуството.Колкото и да е чудно обаче ,те дори засилват тяхното въздействие .В този смисъл започналата полемика срещу авангардаима изключително значение.Не всички нападки са неоснователни ,някои се оказват и доста плодотворни.Не случайно определения като "импресионизъм" и " кубизъм" отначало звучат пренебрежително ,но независимо от това в крайна сметка се възприемат , защото насочват към характерните за тези изобразителни изкуства стилови белези.
Кенет Ноланд Kenneth Noland Subtend (1976)
acrylic on canvas
Кенет Ноланд "Топлина" Kenneth Noland "Heat"
Кенет Ноланд -Hirshhorn Opening, 1974
Кенет Ноланд - "Изтрел" (1964) Акрил върху платно 103 3/4 x 126 3/4 инча. 263.5 x 321.9 cм.
Основата на тази дилема се крие в самите произведения на изкуството и всъщност в това се състои най -голямата им стойност.Независимо от общоприетите разбирания изкусвото има двойствен характер.Той представлява онази съвкупност от значения , която позволява изкуството да премине отвъд периода, през който възниква и се развива.Амбивалентността не трябва да се смесва с произволност.Произведенията на изкуството могаст да бъдат спорни , ако дават ясен отговор на всеки възможен въпрос или предизвикателство.Художествените творби променят характера си в зависимост от гледната точкана зрителя и въпреки това запазват своята заначимост независимо от превратностите на времето .За някои хора това е проява на съвършенството .
Казват , че според Робърт Раушенбърг -смятан за един от предшествениците на попарта - няма по-красива творба от скулптората "Фонтан" на Марсел Дюшам , изобразяваща писоар .С това твърдение Раушенбърг ,разбира се,преобръща замисъла на Дюшан с главата надолу.През 1917 г. авторът представя един пошъл предмат от ежедневието на второто изложение "Армъри" в Ню Йорк , с намерението да предизвика определена реакция.Целта му в чисто естетически план е да замести изкуството , създадено да се харесва , или "изкуството на ретината"-както той го нарича - с "изкуство на интелекта".За художника е важен не самия обект , а мислите които ще предизвика,когато бъде поставен в необичайна среда.
Робърт Раушенбърг "Сенки" 1967 г. литография на 6 плексигласови листа,алуминиева рамка, електрически светлини (оригинално заглавие "Shades")
Робърт Раушенбърг "Незначителни подробности" 1954 г.смесена техника (оригинално заглавие "Minutiae")
Роберт Раушенбърг "Каньон" 1959 г. смесена техника ,препариран орел и възглавница
87 x 70 x 24 инча
Робърт Раушенбърг "Публична -станция 1 " (оригинално заглавие "Publicon - Station I")
Робърт Раушенбърг "Публична- станция 4" (оригинално заглавие "Publicon - Station IV")
Марсел Дюшам "Фонтан" 1917 г. Marcel Duchamp (оригинално заглавие "Fountain")
Оценката на Робърт Раушенбърг за творбата на Дюшам на практика се оказва много плодотворна ,тъй като благодарение на нея френският художник , натурализиран американец , намира достойно място в генеалогията на попарта..
Работите му са продиктувани по-скоро от интерес към баналния свят на ежедневието , отколкото от желание за предизвикателство към света на изкуството и независимо че са погрешно приети , Дюшам никога не протестира .И тъй като няма доказателство ,че оригиналната творба "Фонтан" изобщо е съществувала или че организаторите на изложението (в което работите се приемат без предварително журиране), които отхвърлят скулптората въпрреки първоначалното си съгласие - не е са били заблудени от слух , пуснат от самият Дюшам - тои се смята за баща на изкуството на идеи , известно като концептуално изкуство .
Вероятно неслучайно зараждането на авангарда съвпада с развитието на събременната печатна и издателска индустрия.Един от най-съдбоносните резултати от това развитие за изкуството е появата на професионалния критик ,който не е художник и чиято работа не изисква художествено образувание ,нито пък артистичен талант.Последвалата шумна битка между критиците на изкуството,които предствят аргументитте си "за" и "против" във бсе повече и почвече списания , има все по-голяма публика.От този момент мнението на критиците оформя общественото мнение и дори се отъждествява с него.Този процес се предхожда от фундаментална промяна в обществената стуктура,която се осъществява от буржуазната класа.Ако преди общественото развитие се определя от строгите правила на аристократичния
ancien regime , сега взаимодействието между равни пред закона граждани започва да оформя социалния и културен климат.Въпреки че не са искали или не са могли да възприемат напълно вкусовете на средната класа ,художниците на авангарда творят в същото културно пространство .Учудващо е ,че те творят в него толкова по-усилено ,колкото по-яростно реагират на вероятната му безплодност.
Водещите художници отново и отново говорят по прост и ясен начин за творбите си и идеите ,които искат да предадат чрез тях.Често баче никой не ги чува .В тълкованията на техните самозвани интерпретатори , които бързо надяват одеждите на експерти , намеренията на художниците неизбежно стват по-сложни ,неразбираеми и загадъчни ,от колкото в собствените им обяснения.
В резултат на това изявленията на критиците засилват прекомерно не само въздействието не художествени тенденции,но и вниманието към тях , за да се превърнат в теми на публично обсъждане.Понякога творците се защитават
срещу очевидното неразбиране на критиците , но , общо взето ,извягват острото противопоставяне, осъзнавайки колко полезни могат да бъдат всъщност критиците.Худаожниците са прагматични хора (АЗ САМИЯТ СЪМ ХУДОЖНИК И НЕ СМЯТАМ ТАКА.НЯМАШЕ КАК ДА НЕ КОМЕНТИРАМ ПОСЛЕДНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ! бел. ЯКЕ Г.Я.)
Въпреки че е художествен критик ,Лорънс Алъуей се опитва да защити попарта от погрешните тълкувания и спорните заключения,вече широко разпространени по това време."Попартът" - пише той -е свързан с масовите комуникации не само по шеговит начин, но и пряко :претекстът за препратки към масмедиите в това изкуство е пълното идентифициране на източника с неговото претворяване.Аргументът обаче е погрешен в два аспекта.Първо , образът в попарта е поставен в нов контекст и това е решеващата разлика и второ ,масмедиите са по-сложни и не толкова инертни , както излиза от този възглед.Зая британските художници поне това е вярно .Въпреки че откриват почти неизползвани преди образи , характерни за комерсиалната култура , те ги подчиняват на личния си възглед и ги преобразяват естетически.От друга страна, за американците твърдението на Лоурънс Алъуел е валидно с някои уговорки и в никакъв случай не се отнася за всички представители на американския попарт.Мнаението на британския критик засяга обаче един много съществен проблем.Дали попартът е просто художествено направление ,което до голяма степен съществува в познатата рамкана модерното изкуство ,или движение , което я взривява и отваря път към едно ново изкуство и към нова концепция за изкуството е спорен въпрос.Или казано по друг начин , дали попартът е един от множеството варианти на модерно изкуство , които все повече се разпростират върху нови и нови области на чожешкия живот , или по-скоро бележки скъсването с авангардното изкуство и може би съзнателното или несъзнателното връщане към художествени идеи , с които на първо място се бори авангардното изкуство?
Колкото и ясни да са тези алтернативи , би било наивно да приемем , че самото изкуство може да е също толкова ясен отговор на въпроса .Пък и той никога не е бил разглеждан "или-или" нито от художниците ,нито от техните съвременници .Що се отнася до попарта , на въпроса определено може да се отговори с "и-и".Особено като се има предвид -както твърдят повечето художници и критици въпреки различията помежду си-че попарта намира безпроблемно своето място в общата картина на авангарда , в която , така или иначе , има изненадващи скокове и ярки противоречия.
Ето какво казва Луси Р. Липард , една от най-ревносните защитници на това изкуство ,изпъстрено с тривиалните средства на рекламата -комикси ,снимки от пресата,популярни образи на кино звезди ,кинореклами ,хартиени и пластмасови опаковки на храни: " Попартът е много по-близък до американския "постживописен абстракционизъм" на Елзуърт Кели или Кенет Ноланд ,отколкото до съвременния реализъм .Когато попартът се появи най-напред във Великобритания ,американците и европейците вдигнаха вежди с възмущение и редица творци и художествени критици бяха дълбоко разочаровани .Този неочакван резултат от абстрактния експресионизъм , просъществувал цяло десетилетие ... едва ли бе добре дошъл , тъй като погреба надеждите за раждане то на един "нов хуманизъм",познат в Америка като "нов образ на човека"и като "нова фигуративност" в Европа .Понякога човешката фигура присъства в произведенията на попарта , но само като робот ,оправляван от желанието за консумация,или като сантиментална пародия на идеалния образ.За други критици обаче подобно дръзко и безкритично представяне на средата , в която живеем ,бе глътка свеж въздух ."
Две неща в този цитат заслужават специално внимание .
Първото е твърдението на Луси Липард , че попартът е по-близък до абстракционизма на Елзуърд Кели или Кенет Ноланд , от колкото до конвенционалното изкуство като реализма например;второто е начина ,по който тя представя реакцията на широката публика към попарта-реакция на възмущение и открито отричане.За съжаление Липард не споменава причините за това.Би било учудващо , ако много хора отричат попарта независимо от факта ,че неговия образен речник и материали би трябвало да са напълно познати от ежедневието .Или може би причината се крие точно в това .Дали негативната реакция на хората към живописта и скулптурата на попарта не е резултат от техните напълно различни представи за елементите и идеите , които трябва да съдържа изкуството - дали допринася за духовното израстване на зрителя ,или поражда някаво естетическо преживяване , отдавна познато от съприкосновението с авангардното изкуство , с което така брутално се сблъсква попартът.В съответствие с тогавашната тенденция непрекъснато да се търси нещо ново в изкуството ,която недвусмислено се потвърждава от случилото се в областта на авангарда , развитието на модерното изкуство неизбежно стига до чиста абстракция .Луси Липард се стреми да постави произведенията на попарта в рамките на защитната естетическа формула на абстракцията ,така че положението на развиващите се художници да не бъде застрашено.Показателно е , че тя разграничава изкуството ,което така всеотдайно брани , от реализма , но не и от потенциалните изкушения на рекламните медии ,които давт материал на попарта -теми, а често пъти и начини на представяне .Никак не е трудно да се раберат мотивите и .Ако безбройните различни и често противоречиви подходи на авангардното изкуство имат нещо общо помежду си , то това е тяхната вътрешно присъща враждебност към какъвто и да било вариант на реализъм .Нека не забравяме ,че когато Луси Липард прави своя анализ , един от тези варианти е все още политически много жизнен .Това е ужасната доктрина на "социалистическия реализъм".Съветския съюз и неговите сателити все още са сериозна заплаха за капиталистическия свят ;Студената война все така хвърля сянката си върху света на изкуството .
Нищо чудно ,че в изказванията си, художниците от това време признават силната обвързаност с авангардното изкуство .Всички те имат художествено образование и мнго от тях правят на особено успешни опити като трето покуление абстрактни експресионисти .
Когато в едно интервю Джим Дайн ,чиято обвързаност с попарта е по скоро случайна ,макар че използва в творбите си огромни вратовръзки и че мнозина го смята за представител на това направление , е запитан какво го свързва с изкуство , бълващо популярни образи ,той казва:"Съвсем не работя единствено с такива образи.Те ме интересуватпо-скоро като част от пейзажа,който пресъздавам .Сигурен съм ,че зрителите винаги са осъзнавали съществуването на художествения пейзаж ,на образната лексика,на речника,който художника използва.".И за да предотврати прибързани заключения ,Дайн добавя ,че според него попартът нито е "рязко скъсване" с абстрактния експресионизъм ,нито пък го замества.
Друг американски хидожник - Рой Лихтенщайн - кйто използва визуалното въздействие на комиксите в творбите си,също отрича каквато и да е естетическа близост с авторите на комикси и твърди ,че източникът му на вдъхновение са експерименталните форми на изкуството.Лихтенщайн има предвид по-скоро хепънингите на Олденбърг ,Дайн,Уитман и Капроу.Въпреки че не е добре запознат с хепънинга,според него това е форма на американското индустриално развитие ."Попартът - добавя той на друго място - всъщност представлява индустриална живопис...Мисля ,че значението на моето творчество се състои именно в това ,че е индустриално ,какъвто скоро ще бъде целият свят."
Текст : "ПОПАРТ" ;
Издателство "Ташен";
автор : Клаус Хонеф ;ред.Ута Грьозеник ;
превод на български :Кристин Разсолкова ;ред. :Петя Дочева
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ...
